СКАЙТЕРИЕР
- FCI №
- 75
- Произход
- Великобритания
- Синоними
- Skye Terrier, Terrier de l’ile de Skye
- Размери и тегло
- FCI AKC KC
ръст около 25,5 см идеално 25,5 см идеално 25–26 см
идеално 23,75 см идеално 24 см
тегло 10–12 кг - История
- Повече от четири века този симпатичен териер гордо символизира островите Скай, разположени на северозапад от Шотландия. За него пише в знаменития си труд "Английските кучета" д-р Йоханес Каюс, основател на колежа Каюс към университета в Кеймбридж и придворен лекар на Едуард VI, кралица Мери и кралица Елизабет. В края на ХIХ в. скайтериерът е най-известен от всички породи териери, но се различавал от съвременните представители на породата. Тогава кучетата били по-дребни, около 6–7 кг, с по-малка глава, с клепнали и не така добре окосмени уши. Сега любителите на породата са чувствително по-малко, но за сметка на това ентусиазмът им е висок.
- Общ вид
- Късокрако, пъргаво и силно куче със здрави кости и добре развити мускули. Дължината на тялото му е 2 пъти по-голяма от височината при холката. Главата е дълга и мощна, с умерено широк череп, стесняващ се към муцуната. Стопът е плавен. Муцуната е умерено запълнена, мощна, със силни челюсти. Носната гъба винаги е черна. Очите са средно големи, кафяви на цвят, с интелигентен израз. Ушите са симетрични и красиво окосмени. Те могат да бъдат прави или клепнали. Правите уши са средно големи, високо поставени. Клепналите уши понякога са малко по-големи и поставени по-ниско, прилепнали към черепа. Шията е дълга, арковидна и се носи високо. Горната линия е права. Гърдите са дълбоки, с овална форма. Опашката е дълга и добре окосмена. Предните крайници са къси, мускулести и колкото е възможно по-прави. Лапите са големи, издължени, с твърди стъпални възглавнички и черни нокти. Задните крайници са силни, къси и мускулести, добре заъглени, при поглед отзад – успоредни. Лапите са както при предните крайници. Козината е твърда, права и гладка, дълга около 14 см. Подкосъмът е къс, гъст и мек. Оцветяването е черно, синьо, тъмно- или светлосиво, сребристо, жълто-кафяво или кремаво. Трябва да се отбележи, че цветът на малките кученца може да бъде много по-различен, отколкото на възрастните, и за истинското оцветяване може да се съди едва след 18-ия месец.