СЕПАЛА ХЪСКИ
- Произход
- Аляска/Канада
- Синоними
- Seppala Siberian Sleddog
- Размери и тегло
- ръст 52,5–67,5 см 47,5–57,5 см тегло 17,25–29,5 кг 13,6–25 кг
- История
- Тази порода е създадена в периода 1914–1930 г. от Леонард Сепала и затова носи неговото име. Този прочут водач на кучешки впрягове е участвал със своите кучета в историческата "щафета", когато се сменят водачи и впрягове, за да доставят противодифтериен серум на обхванатия от епидемия гр. Ноум. За основа послужили кучетата, внесени от Сибир, чиито потомци по-късно са регистрирани като сибирско хъски. За разлика от тях кучетата на Сепала били развъждани само като работни и затова запазили изключителните качества на старите впрегатни кучета. Сега хъскито сепала трябва да може да се движи със скорост 18–20 мили/час на къси дистанции и да тегли товар от около 50 кг на животно, изминавайки между 30 и 50 мили на ден. На средни дистанции трябва да развива скорост 12–17 мили/час, изминавайки между 40 и 60 мили дневно в зависимост от големината на впряга, терена и състоянието на кучетата. При дългите дистанции хъскито сепала трябва да се движи със скорост около 5 мили/час за разстояние около 400 мили и със скорост около 3,5–4 мили/час за разстояние около 1000 мили.
- Общ вид
- При поглед отстрани тялото трябва да изглежда по-дълго от височината при холката, "квадратните" кучета са нежелани. Кучето е компактно, с дълбоки гърди (но те не бива да слизат по-ниско от лактите). Главата е средно дълга, с еквивалентна на дължина муцуна и черепна част. Муцуната е здрава, никога не трябва да изглежда тежка и дълбока или дълга и тънка. Носната гъба е черна (допустимо е да бъде розово-червена при белите животни). Устните са плътно прилепнали. Захапката е ножична, но слабо изразена недохапка или презахапка се толерират. Очите са с бадемовидна форма и цветът им варира от тъмнокафяво до кехлибарено, синьо или хетерохроматично. Ушите са високо поставени, с триъгълна форма и прави. Шията не трябва да бъде твърде къса или плътна, а трябва да е средно дълга, с леко арковидна форма. Опашката е покрита с гъста козина и се носи навита над гърба, когато кучето се движи. Козината е плътна и мека, с много гъст подкосъм. Окраската варира от почти чисто черно до чисто бяло във всички оттенъци на сивото, кафявото или червеникавото. По принцип оцветяването не е особено важно, с изключение на забележката, че черните кучета са по-чувствителни към силните слънчеви лъчи през лятото в Далечния север, докато белите животни са много по-резистентни.