ПИРЕНЕЙСКО ПЛАНИНСКО КУЧЕ
- FCI №
- 137
- Произход
- Франция
- Синоними
- Chien de montagne des Pyrenees, Montagne des Pyrenees, Pyrenean Mountain Dog,Pyrenaenberghund
- Размери и тегло
- FCI AKC KC
ръст 70–80 см 68,5–82 см мин. 70 см
65–72 см 63,5–74 см мин. 65 см
тегло 50–70 кг мин. 50 кг
мин. 40 кг - История
- Когато в началото на ХХ в. Бернар Сенак- Лангранж и М. Дрецен се заемат с възстановяването на изчезващата порода, едва ли са предполагали, че твърде скоро респектиращият великан ще стане един от най-популярните представители на големите молосови кучета от Европа. Произходът му, както и при повечето негови роднини, е много стар и изпълнен с догадки и предположения. Морфологично големият пиренеец стои много близо до пиренейския мастиф, маремано-абруцкото пастирско куче, белите молосови кучета от Анадола и други от големите европейски пастирски кучета. Кога точно се е оформил типът, едва ли някога ще може да се разбере. Ясно е само, че стотици години пиренейското планинско куче вярно служи на животновъдите от този район на Франция.
Вече години наред представители на тази порода са неизменни участници на всички големи изложби на кучета и това доведе до оформяне на своеобразен "изложбен" тип, който далеч не притежава качествата на работните кучета от Пиренеите. Животните, селекционирани за участие в изложби, са с много ефектна външност, но им липсват пословичната непретенциозност и най-вече "твърдият" характер на работещите кучета. А те са задължителни, за да може едно куче да се изправи лице в лице с вълка или мечката. - Общ вид
- Едро и много мощно куче с голяма глава, заоблен череп и масивна муцуна. Очите са малки, с бадемовидна форма, тъмни на цвят. Ушите са малки, ниско поставени, с V-образна форма и висят прилепнали към черепа. Стопът е умерено изразен. Устните са месести, но плътни. Шията е много здрава и мускулеста, покрита с дълга козина, която образува грива и поради това изглежда къса. Гръдният кош е дълбок и широк. Предните крайници са с груби кости, прави, с къси широки и почти отвесни метакарпуси. Задните крайници са с широки мускулести бедра, дълги подбедра и къси здрави, почти отвесни метатарзуси. Характерно за породата е наличието на два допълнителни пръста на задните крайници, без които кучето не може да участва на изложба. Опашката е умерено високо поставена, с дебела основа, изтъняваща към върха, покрита с дълга гъста козина. Козината е средно дълга, като по шията, гърдите, задната страна на крайниците и по опашката е дълга и твърда. Има добре развит гъст и бял подкосъм. Оцветяването най-често е петнисто – на бял фон са разположени големи петна с неправилна форма и сив, сиво-кафяв или червеникав цвят.