КОЛИ
- FCI №
- 156
- Произход
- Великобритания
- Синоними
- Collie Rough, Show Collie, Collie langhaarig, Schottischer Schaferhund, Berger d’Ecosse à poil long
- Размери и тегло
- FCI AKC KC
ръст 56–61 см 61–66 см 56–61 см
51–56 см 56–61 см 51–56 см
тегло 20–29 кг 27–34 кг
18–25 кг 23–29,5 кг - История
- Историята на едно от най-популярните овчарски кучета започва още преди новата ера, когато шпицообразните кучета на викингите попаднали на Британските острови. Оттогава, почти двайсет века, това неуморимо и безкрайно интелигентно животно служи на хората и чак в средата на ХIХ в. получава заслужена слава и популярност. Произходът на породата и името є все още са несигурни. Предполага се, че името идва от наименованието, което му дали шотландските фермери – Colley Dog, и се свързва с наименованието на една порода черноглави шотландски овце – Colleys. Има и становище, че е производно от думата coal, която значи въгленочерен, и в това също има известен смисъл, тъй като в началото кучетата от тази порода били основно с черен цвят. Голяма роля за нарастване на интереса към породата изиграла любовта на кралица Виктория към шотландската овчарка. Когато обаче телевизията излъчва серийния филм "Ласи се завръща", където главен герой е куче от тази порода, колито окончателно завладява сърцата на хиляди любители от целия свят със своята физическа красота и невероятна интелигентност. Някои американски етолози сравняват умствените способности на колито с тези на 4–5-годишно дете и са му дали прозвището "кучешкия философ" и "получовек".
- Общ вид
- Средно високо елегантно куче с ефектна дълга и права козина, умен поглед и весел характер. Пропорциите на главата са от особено значение. Тя не бива да бъде прекалено суха и дълга както при хрътката, нито масивна и ъгловата както при сетера. Стопът е много елегантен, но забележим. Ушите са високо поставени, пропорционални на главата, прави в основата си, с полуклепнали напред върхове. Желателно е върховете да не са като пречупени и да висят, прилепнали към долната част на ухото. Очите са средно големи, с бадемовидна форма и никога не бива да бъдат твърде големи или изпъкнали. Пигментацията им е тъмна. При кучетата с окраска блумерле също се предпочитат тъмнокафявите очи, но се допуска едното или двете от тях да бъдат пъстри. Шията е плътна, мускулеста и здрава. Тялото е силно и добре замускулено и дължината му е малко по-голяма от височината при холката. Гърдите са умерено широки и дълбоки. Гърбът е здрав и прав, поясницата е мощна и леко изпъкнала, а крупата е заоблена и леко наклонена. Крайниците са здрави и добре замускулени, с умерено изразени ъгли на ставните съчленения. Опашката стига до скакателните стави и се носи отпусната, когато кучето е спокойно. В движение се повдига леко нагоре, но никога не трябва да се навива над гърба. Козината е дълга, права и твърда, с добре развит подкосъм. Лицето и предната страна на крайниците са покрити с къса и гладка козина. По шията козината е по-дълга и образува добре изразена "грива". По-дълга козина расте и по корема, задната част на крайниците, особено бедрата, и по опашката. Окраската е предимно жълто-червеникавокафява, с бяла яка, бяло по четирите крайника, корема и върха на опашката; трицветна – с основен черен фон, бели петна, разположени по споменатите вече части на тялото, и червеникави подплащници; блумерле – с основна синьо-сива окраска, прошарена с черни и бели петна, и кафеникави подплащници; бяла – с основен бял фон, прошарен с червеникавокафяви, трицветни или петна блумерле.