ИРЛАНДСКИ ЧЕРВЕН СЕТЕР

FCI №: 120
Произход: Ирландия
Синоними: Irish Red Setter, Red Dog, Modder Rhu, Irischer (Roter) Setter, Setter irlandais rouge
Размери и тегло: FCI AKC KC
ръст 57–70 см идеално 68,5 см няма ограничения
54–67 см идеално 63,5 см за ръст и тегло
тегло 20–25 кг идеално 32 кг
идеално 27 кг
История: До края на ХVIII и в началото на ХIХ в. сетерите са група кучета без ясна породна диференциация. Още повече че отделните английски благородници развъждат своите кучета обикновено изолирано, прибягвайки до различни кръстосвания за подобряване на работните и екстериорните качества. Безусловно като основен материал при кръстосванията били използвани различни типове спаниели.
Съществена роля при формирането на групата на сетерите има и особеният характер на лова. По това време ловуването на птици се извършвало основно със соколи, обучени за тази цел. По-късно простолюдието, за което соколовият лов бил недостъпно развлечение, започнало да използва мрежи. Този способ поставил нови изисквания към използваните кучета. За да може мрежата да се хвърли върху притаилия се дивеч, кучето трябвало да легне или да седне пред него. Смята се, че пръв е започнал да обучава кучетата да лягат пред дивеча херцогът на Нортъмбърленд – Дъдли, през 1335 г. Тогава обаче, а и доста по-късно тези кучета били наричани спаниели.
Едва през 1570 г. придворният лекар д-р Каюс в своята книга "Кучетата на Англия" споменава за пръв път названието "сетер", описвайки куче показвач "index", което на практика не се различавало от дългокосместите испански кучета. През 1655 г. Ж. Маркам в своето ръководство за лов на птици обяснява, че сетер се нарича едро испанско куче с вродени способности за лов на яребици. Названието "сетер" идва от английското to set (setting dog) – седящо куче, и е свързано с описаното по-горе изискване кучето да седне или да легне пред дивеча. От това му задължение е произлязло и определението на тази група кучета в руския език "легавая, легавые" – лягащи. Известен е един договор от 1685 г., в който някой си Дж. Харис се наема да обучи кучето на ескуайра Х. Хърбърт да сяда пред дивеча за 32 шилинга. Интерес представлява схващането, че при създаването на сетерите е участвал и руският сетер, наречен брусбарт, който е бил отглеждан в Англия през ХIХ в. и е бил високо оценен от английските развъдчици.
Гордата осанка, веселият характер, пъргавият ум и не на последно място блестящата на слънцето махагонова козина с червеникави отблясъци са извоювали на ирландския сетер едно от първите места както сред ловците, така и сред обикновените любители на кучета. Сега съществуват четири отделни породи сетери, регистрирани в Международната федерация по кинология, а именно английски, шотландски, ирландски червен и ирландски червено-бял сетер. Безспорен фаворит сред тях, разбира се, е червеният ирландски красавец. До началото на ХIХ в. това куче било наричано в Ирландия английски спаниел. Едва през 1876 г. бил създаден клуб за ирландски сетер от Ълстър, откъдето и останало името на породата. С цел подобряване на ловните качества и промяна на твърдия и упорит характер на ирландския сетер развъдчиците кръстосвали своите кучета с ирландския воден спаниел, гордъновия сетер, английския сетер и пойнтера. В зората на своята история ирландските сетери били предимно червено-бели и значително по-малобройни били едноцветните екземпляри. Тези кучета се отглеждали предимно в Северна Ирландия, а червено-белите – в средните и западните части на страната. Един от първите развъдчици на едноцветните червени кучета бил лорд Енискилън, който разполагал с такива животни още през 1796 г. За качествата на тази порода говори красноречиво и цената, предлагана за двойка кучета, достигаща до 200 гвинеи (при нормална цена
50 гвинеи).
Най-известен от всички разплодници до днес е легендарният Палмърстоун, основоположник на модерния тип на ирландския сетер. Историята на това куче е изключително интересна. Неговият собственик Сесил Мур не бил доволен от издръжливостта и полевите качества на своето куче и наредил да бъде убито. По пътя за щастие животното било видяно от друг известен в Ирландия развъдчик – Хилярд, който склонил Мур да му го даде. Впоследствие Палмърстоун попада в САЩ, където умира на 18-годишна възраст, оставяйки многобройно потомство от първокласни кучета. Трябва да се отбележи, че между многобройните привърженици на ирландския сетер е бил и американският президент Труман, притежаващ куче от тази порода на име Майк.
Общ вид: Куче над средния ръст, пропорционално, сухо и елегантно.