ЕПАНЬОЛ ФРЕНСКИ

FCI №
175
Произход
Франция
Синоними
Epagneul francais, French Spaniel
Размери и тегло
FCI АКС КС
ръст 55–61 см
54–59 см
тегло около 25 кг
Това е най-старата от всички породи френски дългокосмести птичари. Описанието є съвпада с описанието на "птичето" гонче на средните векове, наречено от Гастон Фебус еспаньол. Някои френски специалисти се опитват да докажат чисто френския произход на това куче, обяснявайки етимологията на термините "епаньол" и "еспаньол", които те не свързват с "Испания" и "испански", а ги намират за производни на френската дума "еспанье" (ляга), и по този начин влизат в противоречие със самия Гастон Фебус, който в знаменития си труд "Трактат за лова" (1387 г.) отбелязва, че породата еспаньол произхожда от Испания.
Тази порода била широко разпространена във Франция, преди модното през ХIХ в. увлечение по английските птичари да я постави на границата на унищожението. Заслугата за запазването є принадлежи на абат Фурние, страстен ловец и любител на кучета, който успял да събере от малкото останали животни най-типичните екземпляри и върнал породата към нов живот. По-късно била влята кръв от английския сетер, което подобрило някои от работните є качества.
Френският епаньол е силно, елегантно дългокосместо куче с пропорционално свързани части. Главата е едра, но не тежка, със забележим стоп. Черепната част е закръглена. Муцуната е дълга и широка. Гърбът на носа е прав. Носната гъба е добре развита, с кафяв цвят. Ушите са дълги, увиснали, покрити с дълга коприненоподобна козина. Очите са големи, с тъмнокехлибарен цвят. Тялото е здраво и мускулесто. Опашката е леко скъсена, със слабо извита форма. Носи се хоризонтално. Козината е дълга, гъвкава, права или леко вълниста, с добре развит подкосъм. Кучето не се страхува от студа, но по-трудно понася топлината. Цветът е бял с тъмнокафяви петна и често с малки кафяви пръски по предната страна на крайниците.