ГОРСКА ХРЪТКА

Произход
Русия/Кавказ
Синоними
горская борзая, Forest Greyhound
Размери и тегло
ръст до 70 см до 65 см
История
Тази вече изчезнала хрътка, която по мнението на много ловци дори превъзхождала руската хрътка борзая, е била всъщност най-добрият тип на източните хрътки. Тя можела да преследва дивеч на всякакъв терен, включително по камениста почва. За съжаление дори и в родината им – Кавказ, тези кучета се срещали много рядко в чист вид, тъй като постоянно били използвани в различни кръстосвания и това в крайна сметка довело до постепенното изчезване на породата.
Общ вид
Главата е неголяма, тясна, с тънка муцуна и добре изразен задтилен издатък. Черепът е по-широк, отколкото при руската хрътка. Муцуната е суха, с пропорционална дължина и напълно права. Очите са големи, черни и необикновено изразителни, макар и нерядко да са твърде дълбоко поставени. Ушите се считат за отличителен признак на чистата кръв и трябва да бъдат задължително дълги, висящи и покрити с дълга мека вълниста и коприненоподобна козина. Колкото по-дълга и гъста била козината по ушите, достигаща до 6 см дължина, толкова по-чистопородно се считало кучето. Обикновено дължината на ухото била около 14 см, но имало и кучета с уши, дълги до 16 см. Ухото трябвало да бъде нито тясно, нито широко и да виси отвесно надолу, без да се навива на тръба. Шията е дълга, странично сплескана, често с еленова извивка. Плещите са мускулести, със свободни движения. Гърдите са достатъчно широки и изпъкнали, с издаваща се пред плещите гръдна кост. Ребрата са с леко бъчвообразна форма, но не в такава висока степен, както при кримските хрътки, и се спускат под лактите. Гърбът е прав, по-скоро дълъг, отколкото къс, забележимо гъвкав и здрав. Крайниците са абсолютно сухи, здрави, с добре развити кости. Лапите са заешки – продълговати, с плътно прибрани пръсти. Бедрата са жилести, с огромни изпъкнали мускули. Задните крайници са широко поставени и изтеглени назад. Опашката е почти права, тънка и гъвкава, с къс до 8 см и рядък подвис по долната част. Козината е къса, мека и гладка, с атлазенокопринена структура, блестяща. По главата и предната част на крайниците – много къса и гладка. Най-типичната окраска била черна с жълти или червеникави подплащници както при гончетата.