БОКСЕР

FCI №: 144
Произход: Германия
Синоними: Deutscher Boxer, Boxer
Размери и тегло: FCI AKC KC
ръст 57–64 см 57,5–63,5 см 57–63 см
53–60 см 53–59,5 см 53–59 см
тегло 25–30 кг 30–32 кг
25–27 кг
История: Боксерът е пряк наследник на средновековните булен- и беренбайсери, кучета, които германците използвали за лов на едър дивеч и за бой с бикове и мечки. Буленбайсерът е немският аналог на булдога, т. е. куче, специализирано за бой с бикове. Както и старотипният булдог, това куче имало скъсена муцуна, широка глава и шия, изключително мощни челюсти и невероятно борбен дух. От него, по-точно от по-дребната брабантска разновидност на буленбайсерите, произлиза и боксерът, макар че тези кучета са наподобявали като тип по-скоро бостънския териер. Майка на породата е легендарната Meta v. d. Pasage, чиято кръв, образно казано, тече във всички боксери.
Общ вид: Куче със среден ръст, квадратен формат, къс косъм и здрава костна система. Мускулатурата е суха и мощна, релефно изпъкнала. Движенията са елегантни, подчертаващи неговата мощ и гъвкавост. Не трябва да е грубо, тромаво или прекалено леко.

Тип поведение: Спокойно и уравновесено куче. Смел и сигурен помощник, на който винаги може да се разчита.
Жълто-кафяв и жълто-червеникав: – от бледожълт до наситено кафяво-червен. Черната маска трябва да е ясно очертана.
Тигров: – върху основния жълто-червеникав фон са разположени напречни тъмни до черни ивици, които не трябва да са разположени много нагъсто или много раздалечени. Бели петна са допустими, при условие че са ясно очертани и не покриват повече от 1/3 от тялото на кучето. Не се допуска чисто бяла или наполовина бяла глава.
Космена покривка: Космите са къси, гъсти, блестящи и добре прилепнали към тялото.
Глава: Най-характерният белег на породата. Трябва да е пропорционална на тялото – нито груба и тежка, нито лека. Черепната част е достатъчно широка, леко изпъкнала, нито плоска, нито твърде заоблена. Стопът е ясно изразен. Муцуната не трябва да е „вдадена“ в черепа, както е при английския булдог. Дължината є трябва да е равна на половината от дължината на черепната част. Върхът на носа е малко по-високо от основата на муцуната. Има ясна челна вдлъбнатина между очите, която не трябва да е много дълбока. Муцуната е добре развита и в трите измерения, като не трябва да е прекалено къса, не трябва да е остра и не трябва да е тясна. В резултат на скъсяването на лицевите кости долната челюст е по-дълга от горната и се извива леко нагоре, като двете челюсти са доста широки и при върха на муцуната. Горната устна е дебела, покрива празнината, образувана от долната челюст, и е подпряна от долните кучешки зъби. При затворена челюст долните резци и езикът не трябва да се виждат.
Уши: Високо поставени, средно дълги, немного широки в основата, висящи на хрущял, като вътрешните им ръбове прилягат върху черепа.
Очи: Средно големи, поставени нито дълбоко, нито изпъкнали, кафяви.
Зъби: Здрави и мощни. Резците са добре подредени, като средните не трябва да излизат напред в редицата. Кучешките зъби са раздалечени един от друг колкото е възможно повече. Захапката е булдогообразна.
Шия: Нормално дълга, мощна и мускулеста, без кожни гънки.
Гърди: Дълбоки, достигат до нивото на лактите.
Холка: Широка и мускулеста.
Гръб: Прав, широк, добре замускулен.
Поясница: Къса, широка и мускулеста.
Крупа: Къса и мускулеста, леко наклонена.
Корем: Мускулест и елегантно повдигнат.
Предни крайници: При поглед отпред – прави и успоредни, с мускулести и косо поставени плещи.
Задни крайници: При поглед отзад – прави и успоредни, добре замускулени.
Лапи: С овална форма и плътно прибрани пръсти, добре засводени.
Опашка: Сравнително високо поставена, купира се късо.