ТИБЕТСКИ МАСТИФ
- FCI №
- 230
- Произход
- Тибет
- Синоними
- тибетски дог, Do-Khyi, Tibetan Mastiff, Tibet Dogge, Tibet Wachhund, Dogue du Tibet
- Размери и тегло
- FCI АКС KC
ръст мин. 65 см мин. 66 см
мин. 62 см мин. 61 см
тегло 55–80 кг - История
- Това безспорно е един от най-старите догове и повечето специалисти са склонни да смятат, че той е "бащата" на догообразните кучета въобще. Векове наред този мастиф се отглежда в Тибет и е символ на този суров и негостоприемен край. Първото описание на тибетския дог е направено през 1121 г. пр. н. е., когато народите от страната западно от Китай, която се наричала Лиу, изпращат на Ву Ванг за подарък едно куче от тибетската порода. То е записано в китайската история като Нгао. Според китайските летописци от Шу Кинг това куче е високо 4 стъпки (около 120 см) и е било дресирано за лов на хора с различен цвят на кожата. Историята ни сочи много връзки на тибетския дог с догообразните кучета на Асирия, Вавилон, Мала Азия и Европа. Повечето от тях обаче са косвени или резултат от предположения. Информацията, която бе публикувана през последните години, недвусмислено сочи, че родината на големите догове много вероятно може да се окаже Мала Азия. Анадолското плато и прилежащите територии се оказаха източник на безценен археологически и остеологически материал, доказващ появата и развитието на първата неолитна култура именно в този район. И това направи теорията за тибетския произход на договете още по-несигурна. Ясно е, че кучетата от Тибет, Памир и Хиндукуш са играли решаваща роля при формирането на голямата група на договете, също така обаче е очевидно, че трябва да разделят славата с древните догове от Централна Азия и Балканите.
- Общ вид
- Едро, масивно и импозантно куче. В родината му разделят породата на няколко типа в зависимост от цвета на козината и функционалното предназначение. Така например чисто черните тибетски догове се отнасят към тип барабенгал, черно-кафявите – към тип бармури, а златистожълтите – към тип лахаули. В зависимост от предназначението им тибетските догове се делят на: дзикхи (куче пазач) – според Клод Жест "има размерите на охранен овен, дълга муцуна, къс косъм и най-често черна козина" и никога не се връзва; нагкхи (куче за добитък) – по-голямо, черно-кафяво и се пуска свободно само нощем, за да пази стадата от хищници; докхи (куче-врата) – по-едро от другите и се държи постоянно вързано близо до входната врата на къщата.