СЕНЮБЕР
- FCI №
- 84
- Произход
- Белгия
- Синоними
- Chien de Saint Hubert, Bloodhound, Bluthund
- Размери и тегло
- FCI AKC KC
ръст около 67 см 63,5–68,5 см 63–69 см
около 60 см 58,5–63,5 см 58–63 см
тегло 40–48 кг около 50 кг около 50 кг
около 45 кг около 45 кг - История
- Предците на това куче били описани от Claudius Aelianus още през III в. пр. н. е. в неговия изключителен труд "Historia Animalum". Този тип гончета били известни далеч преди епохата на кръстоносните походи, когато в Константинопол били развъждани две сравнително обособени разновидности – черни и бели гончета. Черните дали началото на сенюбера от VIII в., докато белите били известни по-късно като южни гончета. И двете разновидности изиграли особено важна роля при формирането на останалите породи гончета.
Името си това куче дължи на св. Юбер (Сен Юбер), наречен "бащата" на породата, и по-късно заради изключителното му обоняние и способността му да проследява кървава диря било наречено bloodhound – "кърваво гонче, кръвоследник". Това му качество било високо оценено от хората и освен като помощник в лова те го използвали и като "детектив". В Средновековието дори съществувал специален закон – Закон на топлата диря, по силата на който, когато кучето преследвало престъпник по следата му, всеки бил длъжен да отвори вратите на дома си, ако блъдхаундът се спре пред него.
Легендарното обоняние на сенюбера се използва и досега с успех от полицията. Много от тези кучета са проследявали следи, дълги повече от 80 км, едно от тях водило полицаите по следата почти 220 км, а прочутият в началото на века блъдхаунд Ник успешно проследил диря, оставена преди 105 часа. - Общ вид
- Едро и много силно куче с неповторимо излъчване. Дългите тежки и увиснали уши и свободната, силно набръчкана по лицето и шията кожа му придават екстравагантен и запомнящ се вид. Главата е дълга, с много добре изразен задтилен издатък. Муцуната е дълга, дълбока, с квадратен профил. Очите са дълбоко поставени в орбитите, оцветени в синхрон с общия тон на окраската и варират между жълто и тъмнолешниково. Ушите са много дълги, поставени много ниско и меки. Носната гъба е голяма, с добре отворени ноздри. Устните са месести и увиснали, като образуват добре изразена гънка в ъгъла на устата. Шията е дълга и мускулеста. Гръдният кош е дълбок и умерено широк, с добре извити ребра. Гърбът е прав, широк и мускулест. Поясницата и крупата са къси и здрави. Крайниците са с груби кости и мощна мускулатура, умерено заъглени. Козината е къса, гъста и гладка. Оцветяването е черно с кафяви подплащници, черно седло с кафяво, червено с кафяви подплащници и жълто-кафяво. Допустими са малки бели петна на гърдите, лапите и върха на опашката.