ЛЕОНБЕРГЕР

FCI №
145
Произход
Германия
Синоними
Leonberger
Размери и тегло
FCI АКС KC
ръст 72–80 см 72–80 см
65–75 см 65–75 см
тегло 60–80 кг
История
Раждането си леонбергерът дължи на съветника от градския съвет на Леонберг Хайнрих Есиг, който освен птици и дребни животни отглеждал професионално и кучета и както легендата разказва, произвеждал средно по 300 кученца годишно. Много преди да стане популярно развъждането на расови кучета, жителите на града кръстосвали местни кучета предимно с животни от Алпите, създавайки по този начин популация, от която възникнал по-късно хофавартът.
Есиг отглеждал в кучкарника си основно разнообразни едри кучета без родословие, които били твърде разнотипни – наподобявали съвременния шарпланинец, кавказка овчарка, португалска ещрела. Знае се, че първоначално той кръстосал лендзир (черно-бялата разновидност на нюфаундленда) с дългокосмест санбернар и по-късно влял кръвта и на пиренейското планинско куче. Резултатът от тези кръстоски са големи внушителни кучета с разнообразно оцветяване – златисто-кафяви, бели и петнисти. Първото куче, наречено леонбергер, е родено през 1846 г. и било мъжкар, високо над 80 см, тежко 80 кг, с бял цвят и черна глава. Интересът към тези кучета бил толкова голям, че търсенето значително надвишило предлагането и цените на леонбергските красавци поели стремително нагоре. Както може да се очаква, успехът на градския съветник и на неговите кучета предизвикал завистта на хората, отглеждащи санбернари, които вече били станали доста популярни благодарение на прочутия Бари. "Лъвските" кучета от Леонберг се превърнали в неприятна конкуренция и си спечелили обидните прозвища "санбернарски помияри" и "леонардинци". Зложелателите им казвали за тях: "Това, което не може да се определи какво е, е леонбергер." Това обаче никак не смущавало Есиг. Сред неговите клиенти фигурират имената на хора, които били "каймакът" на обществото – Елизабет Австрийска, Наполеон III, принцът на Уелс, Фридрих фон Баден и дори италианският крал и руският монарх, за нуждите на когото били изнесени 374 леонбергера през 1894 г.
Общ вид
Едро и силно куче с дълга златистокафява козина. Костите са здрави, но не и груби. Главата е масивна, със средно големи клепнали уши.