ИТАЛИАНСКИ ВЪЛК

Произход: Италия
Размери и тегло: :
ръст 60–70 см 58–65 см
История: Когато през 1966 г. от връзката между един див вълк от Лацио и немска овчарка се ражда Zorro, все още никой не знае, че се ражда и нова порода. Любителите на този род хибриди обаче били доста организирани и скоро се появява стандартът на лупо италиано. Все пак били необходими 20 години на националната италианска организация на любителите на кучета в лицето на нейния вицепрезидент да признае младата порода и той се среща с президента на асоциацията за развъждане на лупо. През 1987 г. с Указ на президента на Република Италия организацията на лупо официално е призната и нищо не може да спре възхода на вълчото куче. Славата му нараства, когато през 1992 г. след земетресението в Кайро един човек е спасен, след като е стоял затрупан в продължение на 84 часа. И негов спасител е лупо италиано, воден от френски доброволец.
По повод на неговата генеалогия проф. Бостика заявява "...лупо италиано е била първата кучешка порода в Италия, чиито родствени връзки са доказани с научен метод, който по-късно е бил на разположение и на други развъдчици. Това е принос, който организацията на лупо италиано дава на италианската кинология."
Днес това куче се използва за широк кръг от дейности – като спасител в планините и на затрупани при земетресения, като отличен пастир на стадата и неподкупен пазач. Има силно обоняние и развит териториален инстинкт.
Произходът и външността му са сходни с тези на другите млади хибридни породи – саарлоското вълчо куче, чешкия вълчак и американската тундрова овчарка.
Общ вид: Близката генетична връзка с вълка дава на това куче неподправено благородство и "дива" елегантност. Главата е добре оформена, особено при мъжките. Муцуната е подобна на вълчата, леко заострена към върха на носа. Челюстите са мощни, със здрави и бели зъби. Устните и клепачите са черни. Очите са средно големи. Ушите са високо поставени, средно големи, винаги изправени, напълно успоредни и много подвижни. Тялото е силно и немного дълго, с добре оформен и дълбок гръден кош. Крупата е хоризонтална. Опашката е дълга и се носи ниско както в покой, така и в движение. При възбуда се издига с елегантна извивка, но никога не вертикално. Заъгляването на крайниците е умерено, но силата на ставите предполага висока функционалност и голям размах на движенията. Козината е средно дълга и твърда. По главата космите са по-къси и фини. Окраската е сива. По корема цветът е по-светъл. Върхът на носа и опашката е черен или сив. Често се среща малко бяло петно на гърдите.