ДАЛБОХУНД
- Произход
- Швеция
- Синоними
- Dalbo Hunden, Dalbo Dog
- Размери и тегло
- ръст 75–80 см, но са съществували и по-дребни локални форми с височина при холката 62 см
- История
- Този едър молос от Швеция се смята вече за изчезнал. Някога той бил използван да охранява стадата и собствеността на своите стопани. Първото негово описание прави през 1847 г. Свен Нилсон, който го описва така: "Широка глава с дълбока бразда между очите. Муцуната е къса и по-широка от муцуната на вълка, с големи клепнали уши. Опашката и гърбът са покрити с дълга козина. Костите са тежки. Цветът е черен плащ върху светложълт фон. Големината е като на вълк." Малко по-късно, през 1865 г., английският зоолог Хорас Уилям Уилрайт, пътувайки из Швеция, пише за това куче следното: "...подобно на английския мастиф, с големината и цвета на вълка, което преди е било използвано най-вече да охранява говедата, докато пасат в гората."
Очевидно това е доста стара порода, но точно как и кога се е появила в Швеция, не е ясно. Възможно е да е донесена от викингите, които, завръщайки се от набезите си в Централна Европа, водели със себе си едри молосови кучета, и доказателство за това е фактът, че наред с костите на типичните за викингите шпицообразни кучета в някои от техните поселища били открити и кости на друго, голямо и мощно куче. Друг интересен факт представляват откритите около 100 нашийника с шипове, датирани преди Х в., които доказват, че пастирски кучета за охрана са използвани в Скандинавия много отдавна. Най-големият от тези нашийници е бил използван от куче с обиколка на шията около 70 см. - Общ вид
- Голямо и много силно физически куче. Главата е широка, с добре изразен стоп. Муцуната е широка и къса. Устните са месести, но не прекалено висящи. Очите са големи и тъмни. Ушите са средно големи и увиснали, без да се нагъват. Шията е средно дълга, обемна и мускулеста. Тялото е дълго, с дълбоки и мускулести гърди. Крайниците са с тежки кости. Опашката е дълга и се носи леко извита. Козината е плътна, с добре развит подкосъм. Гърбът, краката и шията са покрити с по-дълги косми. Оцветяването е черно, като лицето и крайниците са сиво-жълти, жълто-кафяви или червено-кафяви; кафяво с тъмен оттенък; жълто-сиво с тъмен оттенък.