СТАРОНЕМСКО ОВЧАРСКО КУЧЕ

синоними: Altdeutscher Schaferhund, Langhaariger Deutscher Schaferhund, Old German Shepherd Dog,
Long-Haired German Shepherd

произход – Германия

размери

ръст 60–65 cм 55–60 см

Под общото понятие старонемско овчарско куче се разбират три варианта според типа на космената покривка – дългокосместа, острокосместа и рунтавокосместа старонемска овчарка.

Още в зората на своята история немската овчарка е била развъждана в няколко типа според структурата на космената покривка. Един от тях е дългокосместата немска овчарка, описана и в първия стандарт на породата. В тази връзка определението "старонемска" едва ли е най-подходящо, като се има предвид, че всички варианти на космената покривка са еднакво старонемски. Някои автори смятат, че при формирането на дългия косъм при немската овчарка определена роля е изиграло и модното в края на миналия век кръстосване с дългокосместото коли. Моето мнение е, че дългият косъм при немската овчарка е свързан преди всичко с дългокосместите шпицообразни кучета, развъждани в Германия и използвани при създаването на съвременния облик на породата. Не бива да се забравя, че примитивните шпицовидни кучета са "родителите" на немската овчарка. Никак не е случаен фактът, че първата организация за работа с породата – Phylax, е създадена като Обединение за немски овчарски кучета и шпицове.

Генетична природа на типа Дългият косъм се предава като рецесивен признак по схема, подобна на унаследяването на белия цвят. (А) -алелът в хомозиготно състояние се проявява фенотипно с нормална дължина на косъма, рецесивната форма (а) в хомозиготно състояние се проявява с дълъг косъм, а хетерозиготните индивиди (Аа) имат средно дълъг косъм, добре развити грива, окосмяване около ушите, по задната страна на крайниците и подвис на опашката.

В стария стандарт на породата са описани типовете: дълготвърдокосмест (lang-stockhaarig) с дължина на покривния косъм 5–10 см и дългокосмест (langhaarig) с дължина на покривния косъм по цялото тяло 10–14 см.

Дългокосместите немски овчарки се изключват от разплод в системата на Световния съюз на обединенията за немски овчарски кучета, като основният мотив е, че нямат развит подкосъм, което ги прави зависими от климатичните промени. Това на практика означава, че около 1/4 от родените кученца ще отпаднат, тъй като проучванията показват, че от родители с нормален косъм се раждат около 26 % кученца с дълъг косъм.