ПИРЕНЕЙСКО ПЛАНИНСКО КУЧЕ, – FCI № 137

синоними: Chien de montagne des Pyrenees, Montagne des Pyrenees, Pyrenean Mountain Dog,
Pyrenaenberghund

произход – Франция
размери
FCI AKC KC
ръст 70–80 см 68,5–82 см мин. 70 см
65–72 см 63,5–74 см мин. 65 см
тегло 50–70 кг мин. 50 кг
мин. 40 кг
История Когато в началото на ХХ в. Бернар Сенак- Лангранж и М. Дрецен се заемат с възстановяването на изчезващата порода, едва ли са предполагали, че твърде скоро респектиращият великан ще стане един от най-популярните представители на големите молосови кучета от Европа. Произходът му, както и при повечето негови роднини, е много стар и изпълнен с догадки и предположения. Морфологично големият пиренеец стои много близо до пиренейския мастиф, маремано-абруцкото пастирско куче, белите молосови кучета от Анадола и други от големите европейски пастирски кучета. Кога точно се е оформил типът, едва ли някога ще може да се разбере. Ясно е само, че стотици години пиренейското планинско куче вярно служи на животновъдите от този район на Франция.


Вече години наред представители на тази порода са неизменни участници на всички големи изложби на кучета и това доведе до оформяне на своеобразен "изложбен" тип, който далеч не притежава качествата на работните кучета от Пиренеите. Животните, селекционирани за участие в изложби, са с много ефектна външност, но им липсват пословичната непретенциозност и най-вече "твърдият" характер на работещите кучета. А те са задължителни, за да може едно куче да се изправи лице в лице с вълка или мечката.


Общ вид Едро и много мощно куче с голяма глава, заоблен череп и масивна муцуна. Очите са малки, с бадемовидна форма, тъмни на цвят. Ушите са малки, ниско поставени, с V-образна форма и висят прилепнали към черепа. Стопът е умерено изразен. Устните са месести, но плътни. Шията е много здрава и мускулеста, покрита с дълга козина, която образува грива и поради това изглежда къса. Гръдният кош е дълбок и широк. Предните крайници са с груби кости, прави, с къси широки и почти отвесни метакарпуси. Задните крайници са с широки мускулести бедра, дълги подбедра и къси здрави, почти отвесни метатарзуси. Характерно за породата е наличието на два допълнителни пръста на задните крайници, без които кучето не може да участва на изложба. Опашката е умерено високо поставена, с дебела основа, изтъняваща към върха, покрита с дълга гъста козина. Козината е средно дълга, като по шията, гърдите, задната страна на крайниците и по опашката е дълга и твърда. Има добре развит гъст и бял подкосъм. Оцветяването най-често е петнисто – на бял фон са разположени големи петна с неправилна форма и сив, сиво-кафяв или червеникав цвят.


ПИРЕНЕЙСКО ПЛАНИНСКО КУЧЕ-0ПИРЕНЕЙСКО ПЛАНИНСКО КУЧЕ-1