МАЛЪК МЮНСТЕРЛЕНДЕР, – FCI № 102

синоними: Kleiner Munsterlander Vorstehhund, Small Munsterlander, Heidewachtel, Spion,
Petit epagneul de Munster

произход – Германия
размери
FCI АКС КС
ръст 50–56 см 48–54 см
тегло 18–23 кг
История Малкият мюнстерлендер произхожда от старонемските дългокосмести птичари, които били облагородени първоначално с кучета от типа на спаниелите и по-късно – с немския дългокосмест птичар (лангхаар). На външен вид доста наподобява вахтелхунда, който обаче за разлика от мюнстерлендера вдига дивеча, без да прави стойка. Оформянето на породата приключва около 1910 г. и малкият мюнстерлендер се налага като универсално, активно търсещо, издръжливо куче, с удоволствие работещо по следа, без да отстъпва на лангхаара и на големия мюнстерлендер в апортировката. Работи сравнително близо до ловеца и това го прави особено подходящ при лов в пресечена местност, в гората и във вода. Подготовката му се различава от подготовката на птичарите от други породи. Спаниелската кръв, която тече в жилите му, е притъпила до известна степен вродената склонност към стойка и затова се налага това му качество да бъде "пробудено" и впоследствие затвърдено при лова.


Общ вид Неголямо здраво куче с добре свързани части на тялото.
Тип поведение Уравновесено и подвижно куче с мек характер и добре изразена страст към лова.
Цвят Бял фон с жълто-кафяви петна. По кафеникавата глава често има бяла ивица, спускаща се от челото към муцуната, или петно и светли белези на муцуната и под очите.
Космена покривка Средно дълга, с гладко и плътно прилепнали косми. По задната страна на крайниците и долната част на опашката космите са по-дълги и образуват красиви ресни. Върху ушите козината е дълга и мека.
Глава Суха, пропорционална, с леко удължена муцуна. Носната гъба е кафява. Стопът е плавен. Очите са дълбоко поставени, с тъмнокафяв цвят. Ушите са леки, клиновидно заострени и висящи.


МАЛЪК МЮНСТЕРЛЕНДЕР