ЛУДОГОРСКО ГОНЧЕ

синоними: делиорманско гонче, Crazyforest Hound
произход – България
размери
ръст 45–52 см 42–50 см
Стандарт на българското лудогорско (делиорманско) гонче
Автор на стандарта: д-р Тодор Гайтанджиев
Дата на публикуване на оригиналния стандарт: 1968 г.
Класификация на Еф Се И: група VI, секция 1.2. – средно големи следотърсачи (гончета).
История Това определено е най-известната ловна порода на България. Заедно с барака и кьосебарака това куче играе решаваща роля за успешния лов на българина вече няколко столетия. Как точно се е появило по българските земи, не е съвсем сигурно и за корените на произхода му може само да се предполага.
Д-р Локар твърди, че още илирите, населявали северозападните части на Балканския полуостров, а по-късно и келтите и старите гърци, са притежавали гончета, подобни на нашето. Според една теория всички гончета на полуострова имат азиатски произход и това може да се приеме за абсолютна истина поне доколкото ловните кучета на турците са повлияли в значителна степен оформянето на съвременното гонче.
В миналото се е смятало, че най-подходящи за лова на дивата свиня са едрите висококраки гончета, и години наред са се развъждали точно такъв тип кучета. Те са били получени от кръстосването на стария тип лудогорско гонче с малоазиатски хрътки и средноръстови гончета, донесени от турците. Тези високи и стройни кучета обаче не задоволявали изискванията на българските ловци, тъй като след улавянето на един заек или лисица отказвали да работят повече. Това накарало ловците да предпочитат повече кръстоската на стария тип лудогорско гонче с по-дребно на ръст, което също било доведено от турските ловци, и тези именно кучета оформили ядрото на породата лудогорско гонче. Силен тласък на бързото консолидиране на типа дало изключителното уважение, на което се радвали добрите гончета и техните стопани. Цената на кучето се определяла по следния начин: За да издържи изпита, гончето трябва да прекара заека най-малко 3 пъти пред ловеца и ако изпълни това условие, то получава оценка "добър" и цената му била 1 златна лира. При всяко ново прекарване освен първите три пъти кучето получавало по една нова лира. Преданието разказва, че прочутото гонче на Митхад паша, на име Мурад, при едно състезание в околностите на Шумен получило 10 златни лири, което значи, че е прекарало заека 12 пъти пред ловеца, а самият паша казвал на българите: "Пазете вашите копои, защото те нямат равни." Ценител на нашите кучета бил и друг познат на българската история турчин – Осман паша. Знае се, че след тежката обсада на Плевен от руските войски Осман паша е пленен със свитата му, която носела ловно оръжие, кафези с ловни соколи и 6 лудогорски и трицветни гончета и когато бил отведен на разпит, първата му грижа била да помоли да бъдат добре нахранени и гледани кучетата.


Общ вид Красиво куче със среден ръст, къса гладка и лъскава козина. Незаменим помощник в лова и при нужда – пазач на дома и семейството.
Тип поведение Уравновесено, спокойно, смело и упорито куче. Издръжливо на дълъг лов в пресечена местност. Привързано към стопанина и семейството му и недоверчиво към непознати.
Цвят Антрацитовочерен с кафяви подплащници. Долната част на крайниците и на опашката, както и подопашното огледало са кафяви, а по гърдите, по муцуната и над очите има кафяви петна. При голяма част от кучетата кафявото оцветяване по крайниците е завоалирано с черни косми, които не заличават кафявото основно оцветяване. При някои кучета се срещат бели петна върху гърдите и върховете на лапите, които са допустими, но са нежелани. Появяването на бели петна по други части на тялото се счита за голям дефект и такива екземпляри не се допускат до разплод.
Космена покривка Козината е къса, твърда, лъскава и добре прилепнала към тялото, с добре развит подкосъм. Самата кожа е сиво-синкава, средно дебела, еластична и богата на мастни жлези. По вътрешната страна на бедрата, по корема и около половите органи тялото е по-слабо окосмено. По гръбната линия, задната част на бедрата и долната страна на опашката космите са относително по-дълги.


Глава Дълга 20–25 см, пропорционална на другите части на тялото, с продълговата форма, здрави кости, обложени със суха релефна мускулатура. Главата е средно тежка, с масивна черепна част, която е достатъчно широка и постепенно се стеснява към върха на муцуната. Задтилният издатък не е добре изразен. Устните не са месести, добре оформени са, с правилно заоблени ръбове и добре прилепнали към челюстите. Носната линия е права, а стопът е леко изразен.
Уши Поставени са на линията на очите. Средно дълги, без да са много месести или пък твърде нежни. Покрити са с къси и фини косми. Долната линия е красиво заоблена. Висят, добре прилепнали към бузите.
Очи Големи, кръгли и умни. В тях се четат любов и желание за работа. Цветът им е от тъмнокафяв до маслиненочерен. Не са много изпъкнали, нито хлътнали. Клепачите са добре оформени и покриват правилно окото. Светлите очи са нежелани.
Зъби Здрави, порцелановобели. Кучешките зъби са много здрави. Захапката е ножична или клещовидна.
Шия Средно дълга, здрава, изградена върху масивни прешлени, обложени с много здрава мускулатура. Здраво свързана както с главата, така и с трупа. Тя изнася тежестта на тялото напред, което способства за правилна механика на предния крайник. Шията е своеобразно кормило на кучето. Благодарение на нея лудогорското гонче може бързо и точно да завива при гонене на заек, който прави лъжливи зигзази, или да следва хитрите завои на лисицата. Шията е покрита с плътна, силно прилепнала кожа, която не образува гънки. Кучета с високо поставени шии са нежелателни, защото положението на главата при тях измества центъра на тежестта назад и това пречи на правилната механика, особено при бързите алюри, и такива кучета лесно се изморяват, а освен това са затруднени при преследване на дивеча.
Гърди Широки и силни. Гръдният кош е леко заоблен и се спуска до лакътната става. Погледнат от всички страни, има идеален строеж. Кучетата от тази порода имат много силна респираторна система, което ги прави много издръжливи при гоненето.
Холка Къса и силно замускулена. Слабо изразена, едва изпъква над гръбната линия.
Гръб Здрав и прав като струна на лък.
Поясница Мускулеста и здрава, леко изпъкнала.
Крупа Добре развита, обложена със силна мускулатура, леко сведена към корена на опашката, което създава впечатление, че опашката е малко ниско поставена.
Предни крайници Изградени върху компактна костна система и обложени със здрава и суха мускулатура. Плещите са здраво свързани и добре прилепнали към гръдния кош, добре замускулени. Лактите са здрави и симетрични и се допират правилно до тялото, без да са нито много прилепнали, нито много отдалечени. Подрамената са отвесни, мускулести и много силни. Метакарпусите са силни, сухи, леко наклонени.
Задни крайници Изградени върху компактна и добре развита костна система, покрити със здрави и релефно очертани мускули. Бедрата са средно дълги и много мускулести. Скакателната става е здрава, суха, еластична, с добре отворен ъгъл. Метатарзусите са здрави.
Лапи Големи и здрави, с релефно изпъкнали пръсти, които завършват с дебели и пигментирани нокти. Стъпалните възглавнички са дебели и еластични. Предните лапи са кръгли, а задните са малко по-издължени и имат форма на елипса.
Опашка Поставена обикновено ниско. На дължина стига до скакателната става. В основата си е дебела и здрава, като постепенно изтънява към върха. Обикновено се носи права и отпусната надолу, като при някои кучета е леко извита нагоре във втората си половина. При гонене и при бързи алюри прави кръгови движения около основата. Опашки, които се навиват като "геврек", както и такива, които се извиват наляво или надясно, са нежелани.
Забележка от автора: Съдбата на тази българска порода е нагледен пример за невежеството и безхаберието, царящо у нас. Ръководството на Ловно-рибарския съюз повече от 30 години след написването на стандарта не е в състояние да създаде нормална развъдна книга за тези кучета, нито да регистрира породата в Международната федерация по кинология.


ЛУДОГОРСКО ГОНЧЕ-0ЛУДОГОРСКО ГОНЧЕ-1