ЛЕОНБЕРГЕР, – FCI № 145

синоними: Leonberger
произход – Германия
размери
FCI АКС KC
ръст 72–80 см 72–80 см
65–75 см 65–75 см
тегло 60–80 кг
История Раждането си леонбергерът дължи на съветника от градския съвет на Леонберг Хайнрих Есиг, който освен птици и дребни животни отглеждал професионално и кучета и както легендата разказва, произвеждал средно по 300 кученца годишно. Много преди да стане популярно развъждането на расови кучета, жителите на града кръстосвали местни кучета предимно с животни от Алпите, създавайки по този начин популация, от която възникнал по-късно хофавартът.
Есиг отглеждал в кучкарника си основно разнообразни едри кучета без родословие, които били твърде разнотипни – наподобявали съвременния шарпланинец, кавказка овчарка, португалска ещрела. Знае се, че първоначално той кръстосал лендзир (черно-бялата разновидност на нюфаундленда) с дългокосмест санбернар и по-късно влял кръвта и на пиренейското планинско куче. Резултатът от тези кръстоски са големи внушителни кучета с разнообразно оцветяване – златисто-кафяви, бели и петнисти. Първото куче, наречено леонбергер, е родено през 1846 г. и било мъжкар, високо над 80 см, тежко 80 кг, с бял цвят и черна глава. Интересът към тези кучета бил толкова голям, че търсенето значително надвишило предлагането и цените на леонбергските красавци поели стремително нагоре. Както може да се очаква, успехът на градския съветник и на неговите кучета предизвикал завистта на хората, отглеждащи санбернари, които вече били станали доста популярни благодарение на прочутия Бари. "Лъвските" кучета от Леонберг се превърнали в неприятна конкуренция и си спечелили обидните прозвища "санбернарски помияри" и "леонардинци". Зложелателите им казвали за тях: "Това, което не може да се определи какво е, е леонбергер." Това обаче никак не смущавало Есиг. Сред неговите клиенти фигурират имената на хора, които били "каймакът" на обществото – Елизабет Австрийска, Наполеон III, принцът на Уелс, Фридрих фон Баден и дори италианският крал и руският монарх, за нуждите на когото били изнесени 374 леонбергера през 1894 г.


Общ вид Едро и силно куче с дълга златистокафява козина. Костите са здрави, но не и груби. Главата е масивна, със средно големи клепнали уши.
Тип поведение Спокойно, уравновесено и добронамерено куче, привързано към стопанина и семейството му и сдържано в отношенията си към непознати.
Цвят Светложълто, златисто, до червеникавокафяво. Предпочита се наличието на черна маска.
Космена покривка Дълга, средно мека до твърда, добре прилепнала към тялото, с добре развит подкосъм.
Глава Главата е широка в черепната част и сравнително дълбока. Стопът е полегат. По главата не трябва да се образуват кожни гънки.
Уши Високо поставени, с триъгълна форма, висят, плътно прилепнали към главата.
Очи Умерено дълбоко поставени, с овална форма, със светло- или тъмнокафяв цвят.
Зъби Големи, здрави и бели.
Шия Мощна и мускулеста, здраво свързана с главата и тялото. Кожата е свободна, като понякога образува немного изразени гънки в долната част на шията.
Гърди Широки и дълбоки. Достигат до нивото на лактите, с добре развити и умерено извити ребра.
Холка Широка и мускулеста.
Гръб Прав, мускулест и здрав.
Поясница Къса, широка и мускулеста.
Крупа Широка, с добре развита мускулатура, което я прави закръглена.
Корем Умерено повдигнат.
Предни крайници Със здрави и масивни кости, покрити с мощна мускулатура. Лопатката е широка, здраво свързана с трупа. Ъглите на ставните връзки са отворени. Метакарпусите са широки, здрави, леко наклонени.
Задни крайници С широки мускулести бедра и дълги, добре оформени подбедра. Скакателната става е добре развита и не е ясно изразена. Метатарзусите са дълги, здрави и почти отвесно поставени.
Лапи Масивни, с овална форма и добре прибрани пръсти.
Опашка Немного високо поставена, достига до скакателната става, покрита е с дълги косми.


ЛЕОНБЕРГЕР