КАРЕЛСКО МЕЧО КУЧЕ, – FCI № 48

синоними: Karjalankarhukoira, Karelian Bear Dog, Karelsk Bjornhund, Karelischer Barenhund, Chien d’ours de Karelie
произход – Финландия
размери
FCI АКС КС
ръст 54–60 см
49–55 см
тегло около 25 кг
История Регистрацията на тези кучета е започнала във Финландия твърде късно, едва през 1936 г., и само 10 години след това породата е призната от Международната федерация по кинология. Фенотипно карелското мечо куче много прилича на руско-европейската лайка и това сходство не е случайно, тъй като предците и на двете породи са едни и същи – местните лайки на Карелия, както и потомците на архангелските лайки. Това дава основание на някои руски специалисти да смятат, че екстериорното и генетичното сходство между тези кучета позволява карелското мечо куче да се разглежда като добре изразен своеобразен финландски тип на руско-европейската лайка.


Общ вид Куче със среден ръст и леко удължен формат, със здраво телосложение, силно и смело.
Тип поведение Характерни са смелост и известна възбудимост и упорство. Злобата към човека е нетипична, но към непознати се отнася с недоверие. Към другите кучета е агресивно и често предизвиква "скандали", поради което при лов се използва самостоятелно.
Цвят Черен, като се предпочита не блестящо черно, а с кафеникав оттенък. Обикновено с бели петна по главата, шията, гърдите, корема и крайниците.
Космена покривка Средно дълга, права и гъста козина с добре развит подкосъм.
Глава Наподобява тъп конус. Черепната част е сравнително широка и леко заоблена. Скулите са достатъчно добре изразени. Муцуната е със силни челюсти, суха, малко по-къса от черепната част, стесняваща се към носа, но не заострена.
Уши Средно големи, широко поставени, прави, с лек наклон напред. Върховете им са леко заоблени.
Очи Сравнително малки, кафяви на цвят. Погледът е внимателен.
Зъби Здрави и бели. Захапката е ножична.
Шия Мощна и добре замускулена, здраво свързана с главата и тялото.
Гърди Умерено широки, дълбоки до нивото на лактите, с добре развити ребра.
Предни крайници Сухи и здрави. При поглед отпред – прави и успоредни. Метакарпусите са почти отвесно поставени.
Задни крайници При поглед отзад – прави и успоредни, с дълги, добре замускулени бедра. Ъглите при скакателните стави са изправени. Метатарзусите са сравнително къси и отвесни.
Лапи С овална форма и прибрани сводести пръсти.
Опашка Навита на колело върху гърба или притисната към бедрото. Желателно е да образува пълен, затворен кръг. Трябва да се знае, че при тази порода често се срещат кучета без опашки или с къси (дълги 4-5 см) опашки, напомнящи опашката на риса. Броят на кученцата, които се раждат с тази особеност, е 10–15 % и засега тя се допуска от стандарта, макар да се счита за нежелателна.


КАРЕЛСКО МЕЧО КУЧЕ