КАРЕЛО-ФИНСКА ЛАЙКА

синоними: карело-финская лайка

произход – Русия

размери

ръст 42–48 см 40–46 см тегло 17–21 кг 15–19 кг

История Породата се формира като самостоятелна в края на 60-те години на ХХ в. Създадена е предимно върху основата на финландската лайка (финландския шпиц) и кръстоските му с местни лайки от Карелска област на бившия Съветски съюз. Впоследствие с цел освежаване на кръвта са използвани чистопородни разплодници, финландски лайки, внесени от Финландия.

Общ вид Най-малката от ловните лайки със сух тип конституция.

Тип поведение Подвижна, с жив темперамент, с добре развита ориентировъчна реакция. Характерният алюр при работа е галоп, рядко преминаващ в тръс.

Цвят Всички оттенъци на рижото. Допускат се бели петна на гърдите, корема, крайниците и края на опашката, а така също бяла ивица на главата и тъмна маска на муцуната. Светложълт цвят не е желателен. Носната гъба е черна, а при светлорижо оцветяване се допуска кафява. Дисквалифициращ порок е всеки друг цвят освен рижия.

Космена покривка С твърд покривен косъм и гъст подкосъм. Осевите косми са прави, а подкосъмът е гъст, мек и пищен, значително по-къс от тях. На главата и ушите космите са плътни, но къси. На шията и плещите космите са по-дълги и образуват яка, а на границата с космите, растящи зад скулите, образуват бакенбарди. Крайниците отпред са покрити с къс, твърд и плътен косъм, а по задната страна космената покривка е по-дълга. Опашката е добре покрита с прави и твърди косми, които по долната страна са забележимо по-дълги, но без да образуват подвес.

Кожа, мускулатура, кости Кожата е плътна, тънка и без гънки. Мускулатурата е добре развита. Костите са сухи и здрави.

Глава Суха, при поглед отгоре – умерено клинообразна, с формата на равностранен триъгълник, с разширена черепна част. Дължината на черепната част незначително превишава или е равна на нейната ширина. Муцуната е суха, заострена и забележимо по-къса от дължината на черепната част. Стопът е ясно изразен. Горната линия на муцуната е паралелна на линията на челото. Скулите са добре развити. Тилният гребен и задтилният издатък са изразени слабо. Устните са сухи и плътно прилепнали.

Уши Малки, прави и подвижни, с триъгълна форма и остри върхове.

Очи Неголеми, овални, леко коси. Цветът е жълто-кафяв.

Зъби Здрави, добре развити и бели. Захапката е ножична.

Шия Овална, мускулеста и суха. Поставена под ъгъл 45–50° към линията на гърба.

Гърди Дълбоки, с овален разрез, достигат до лактите.

Холка Добре развита, изпъква над линията на гърба.

Гръб Прав, мускулест и сравнително тесен.

Поясница Къса и мускулеста.

Крупа Широка и къса.

Корем Забележимо повдигнат. Преходът от гърдите към корема е изразен.

Предни крайници Рамената са умерено коси, мускулести и сухи. Лакътните израстъци са силно развити и насочени право назад. Метакарпусите са къси и леко наклонени.

Задни крайници При поглед отзад – прави и успоредни. При поглед отстрани ставните ъгли са добре изразени. Не се допускат допълнителни пръсти.

Лапи Закръглени, с леко удължени средни пръсти. Пръстите са плътно прилепнали един към друг.

Опашка Завита на кръг над гърба или положена върху бедрото. На дължина достига до скакателната става или 1–2 см по-къса.