ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКА ОВЧАРКА

синоними: немска овчарка от източноевропейски тип, восточноевропейская овчарка, ВЕО, немецкая овчарка восточноевропейского типа, East European Shepherd Dog, Osteuropaischer Schaferhund,
Berger de Europe orientale

произход – Русия
размери
ръст 65–70 см 61–66 см
В различните части на света под влияние на местните условия и специфичните изисквания към работата на немските овчарки са се оформили отродия на породата, различаващи се в една или друга степен от класическия тип животни. В зоотехниката те се наричат вътрепородни типове и са характерни за всички породи животни с широк ареал. У нас най-известен е източноевропейският тип на немската овчарка, често неправилно наричан източноевропейска овчарка. Този вътрепороден тип се е формирал в бившия Съветски съюз за период от около 15 години.
В Русия немските овчарки се появили за първи път през 1904 г. и били използвани като санитарни кучета в Руско-японската война. През 1907 г. те намерили приложение и като следови кучета, а през 1914 г. около 150 немски овчарки взели участие в Първата световна война. Плановото развъждане на този тип започнало през 1924 г., когато в бившия СССР били организирани ведомствени школи и развъдници за служебни кучета, и през 1939 г. на Всесъюзната селскостопанска изложба била показана първата съветска линия немски овчарки, линията на шампиона на породата Абрек. Това куче, макар и, в общи линии, да носи типа на оригиналната немска овчарка, притежава ред характеристики, които го правят предпочитано от съветските специалисти. То е доста високо – 68 см при холката, с изправени ъгли на предните и задните крайници и според ръководителите на съветската военна кинология неговият тип е по-подходящ за условията на Съветския съюз.
Години наред в литературата за служебни кучета, издавана в СССР, този тип бе наричан източноевропейска овчарка и едва в началото на 80-те години започва да се налага мнението, че става въпрос за вътрепороден тип, а не за порода. Зубко (1981 г.) и Реан (1985 г.) смятат, че морфологичните различия, съществуващи между немската овчарка от източноевропейски тип и класическия тип на породата, селекциониран в Западна Европа, не дават основание да се отделя източноевропейският тип в отделна порода. Това е напълно обяснимо, като се има предвид, че произходът на западноевропейския и източноевропейския тип е еднакъв, а конституционните и морфологичните особености на източноевропейския тип могат да бъдат наблюдавани в отделни линии на работната част от популацията в различни страни, включително в Германия. Още в самото начало на селекционната работа с немската овчарка в СССР предпочитание се давало на кучета с височина при холката над 66-67 см. И такива именно животни били внасяни от Германия. Така например победителят на първата изложба, състояла се в Москва през 1925 г., и на изложбата в Ленинград през 1926 г. Бодо фон Тойфелсфинкел имал височина при холката 70 см и се различавал съществено от типа немски овчарки, популярен в Западна Европа. Победителят на Германия за 1925 г. Клодо фон Боксберг бил висок при холката 61 см. Част от производителите, широко използвани в селекционната практика и оставили многобройно поколение през следващите години, се оказали носители на сериозни генетично обусловени аномалии – Еди фон Блумендуфт (68-69 см при холката) имал изправени ъгли на скакателните стави, а Герт фон Ниниве предавал на потомците си меки уши и крипторхизъм. Работата по налагането на по-високи кучета често била съпровождана с корелираща селекция на животни с по-груб тип конституция, недобро заъгляване на предните и задните крайници, скъсяване и неправилно поставяне на крупата, което довело до влошаване в значителна степен на движенията, а тяхната икономичност от гледна точка на биомеханиката е едно от най-важните условия за пълноценното използване на служебното куче.


През 80-те години в СССР се взимат сериозни мерки за коригиране на селекционната работа с немската овчарка от източноевропейски тип. Практиката недвусмислено показва, че тези кучета не могат да бъдат използвани като универсални. Еволюцията на мнението за тяхната непригодност за всестранна подготовка започна от В. Зубко (1981 г.), който изразява становище, че кучетата за следова, стражева и други специални служби трябва да са със среден и под средния стандартен ръст. А Н. Зорин (1988 г.) от клуба за служебни кучета в Ростов на Дон счита, че в единоборството с човек главното оръжие на служебното куче са не високият ръст и голямата маса, а стремителната атака и високата степен на злобност. Освен това според У. Райзър (1964 г.) особено едрите кучета са предразположени към поява на дисплазия на тазобедрената става, а по данни на Р. Олсън (1971 г.) 65,4 % от предложените за военна служба немски овчарки в САЩ са отпаднали поради наличие на дисплазия на тазобедрената става II-IV степен и може да се предполага, че един от протектиращите фактори е по-голямото им тегло, тъй като в армията често се използват по-груби, с по-голяма физическа сила немски овчарки.
Стандарт на източноевропейската овчарка В работата си тези кучета са универсални. Притежават висока приспособимост към различни климатични условия. Смели, издръжливи, с недоверчив характер и активна форма на отбранителната реакция. С остър слух и усет, уравновесени, с подвижен тип на висшата нервна дейност и развит двигателен апарат.
– тип конституция – здрав и здраво-сух, с добре развити кости и силна мускулатура; кожата е еластична, но не образува гънки и не провисва;
– особености на поведението – типът на висшата нервна дейност е силен, уравновесен и подвижен; с отбранителна реакция в активна форма;
– полов тип – добре изразен; мъжките са по-масивни, мъжествени, с по-изразена холка, по-широки гърди и по-масивна глава от женските.
Космена покривка Козината е гъста, твърда, с добре развит подкосъм. Косъмът е прав. На главата, ушите и крайниците е къс, а по другите части на тялото по-дълъг.
Цвят Зонарно сив, зонарно риж с различни оттенъци, чепрачен, черен и черен с петна (подплащници).
Глава С клинообразна форма, масивна, умерено широка в черепната част. Скулите са мускулести и леко, закръглени. Мозъчната част е плоска, леко изпъкнала в предния си дял и разделена от слабо изразена бразда. Стопът е забележим, но постепенен. Муцуната е паралелна на мозъчната част, малко по-къса от половината на дължината на главата. Заострена, със сухи и плътно прилепнали устни. Носната гъба е черна и голяма.
Уши Средно големи, прави, високо поставени, с форма на равнобедрен триъгълник. Краищата са насочени напред и нагоре.
Очи Тъмни, с овален разрез, косо поставени, със сухи, плътно прилягащи клепачи.
Зъби Големи, бели, плътно прилягащи един към друг. Резците в основата си са разположени в една линия. Захапката е ножична.
Шия Здрава, мускулеста, суха. Дължината є е равна приблизително на дължината на главата. Поставена под ъгъл 40–45° по отношение на линията на гърба.
Гърди С овална форма, дълги, широки и дълбоки. Долната линия на гърдите не трябва да бъде по-високо от линията на лактите.
Корем Умерено повдигнат.
Холка Добре развита, забележимо изпъкваща над линията на гърба.
Гръб Здрав, широк и прав.
Поясница Къса, широка, изпъкнала. Постепенно преминаваща в крупата.
Крупа Закръглена, дълга, широка, мускулеста, плавно спускаща се към линята на опашката.
Опашка Със саблевидна форма. Достига до скакателната става или малко по-ниско. В спокойно състояние опашката е отпусната надолу, а при възбуда – първата трета се повдига на нивото на гърба, а двете трети към края постепенно се извиват нагоре.
Предни крайници Рамената са мускулести, с добре изразени ъгли. Ъгълът на раменно-лопатъчното съчленение е 90–100°. Подрамената са прави, отвесно поставени и паралелни помежду си. Метакарпусите са дълги, гъвкави, поставени леко наклонено. Дължината на предните крайници до лакътя е малко повече от половината на височината при холката.
Задни крайници При поглед отзад – отвесно поставени и паралелни помежду си. Бедрата имат добре развита изпъкнала мускулатура. Бедрените кости са поставени с малък наклон (около 80°). Колената са закръглени и слабозабележими. Подбедрата са дълги поставени под ъгъл около 45°. Скакателните стави са сухи, плоски, с добре изразени ъгли – около 125°. Метатарзусите са здрави, поставени почти отвесно.
Лапи (предни и задни) С овална форма и плътно прибрани пръсти. Допълнителните пръсти се отстраняват.
Движения Свободни, плавни, с широк размах. Характерен алюр е ниският стелещ се тръс. При движение в тръс краката трябва да се движат праволинейно, с известно приближаване на предните крайници към средната линия. Ставите на предните и задните крайници свободно се разгъват. Гърбът и поясницата гъвкаво и еластично пружинират. Холката и крупата по време на тръса трябва да бъдат на едно ниво.
Дисквалифициращи пороци Всички отклонения от ножичната захапка. Крипторхизъм – едностранен или двустранен. Недоразвит семенник. Кафява носна гъба независимо от окраската на кучето. Висящи или купирани уши. Къса или купирана опашка. Дълга рошава козина. Липса на един резец, един кучешки зъб, един трети или един четвърти предкътник или на един кътник.


ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКА ОВЧАРКА