ДОБЕРМАН, – FCI № 143

синоними: Dobermann, Dobermann Pinscher
произход – Германия
размери
FCI AKC KC
ръст 65–70 см 66–71 см идеално 69 см
63–67 см 61–66 см идеално 65 см
тегло 20–26 кг
История Името си тази порода дължи на своя създател Карл Фридрих Луис Доберман, който измежду многото професии, които практикувал, бил и бирник. Този не безопасен занаят го накарал да създаде куче, което да го охранява, докато обикаля, вършейки работата си. Днес не е напълно ясно кои точно породи е използвал Доберман, за да създаде прекрасното си куче. Един от сигурните роднини е немският пинчер, други сочат ротвайлера и босерона, както и грейхаунда и манчестърския териер. Трети виждат в него белезите на ваймарския птичар, немския дог и пойнтера. Истина е, че в началото доберманът е бил доста по-различен на външен вид и е наподобявал по-скоро немския пинчер. Породата е призната официално през 1893 г., а първият клуб е основан от Ото Голер през 1899 г. Много скоро доберманът спечелил приятели по целия свят. И до днес се използва с успех като куче за лична охрана, в полицията и само като домашен любимец.


Общ вид Високо стройно, хармонично свързано куче с квадратен формат. Елегантните линии на тялото му, гордата стойка и независимият характер го правят незаменим компаньон и самоотвержен защитник, ако се наложи.
Тип поведение Темпераментен, но овладян и дружелюбен. Приятелски настроен към децата, но непоколебим и ефикасен срещу всеки натрапник.
Цвят Черен, кафяв и син, с ръждивочервени петна.
Космена покривка Козината е къса, твърда, гъста и гладко прилепнала. Равномерно покрива цялата повърхност на тялото. Не се допуска подкосъм.
Кожа, мускулатура и кости Кожата е плътно прилепнала и добре пигментирана. Мускулатурата е добре развита и релефна. Костите са сухи и здрави.


Глава Пропорционална на тялото. Черепната част, погледната отгоре, има клиновидна форма, не е много широка между ушите и почти плоска, като към темето има леко заобляне. Медианната бразда е забележима. Надочните дъги не са много развити. Стопът е плавен, но очевиден. Муцуната е пропорционална на черепната част и добре развита. Отворът на устата трябва да стига до кътните зъби. Устните са месести и плътни, прилепнали към долната челюст, осигурявайки перфектно затваряне на устата. Пигментирани са тъмно, а при кафявите и сините добермани – по-светло. Носната гъба е добре развита, черна на цвят при черните кучета, а при кафявите и сините – малко по-светла.
Уши Високо поставени, средно големи, клепнали напред, така че вътрешният ръб е добре прилепнал към бузата.
Очи Средно големи, с овална форма, тъмни на цвят. При кафявите и сините кучета се допускат и по-светло оцветени очи. Клепачите са плътно прилепнали.
Зъби Здрави, големи и бели, в пълен брой. Захапката е ножична.
Шия Високо поставена, пропорционална на тялото, мускулеста. Горната линия очертава елегантна дъга. Шията се носи гордо изправена.
Гърди Достатъчно широки, дълбоки, с леко извити ребра.
Холка Добре развита и мускулеста.
Гръб Къс, прав и мускулест.
Поясница Къса, права и мускулеста.
Крупа Широка, добре замускулена, достатъчно закръглена, почти незабележимо наклонена към основата на опашката.
Корем Стегнат, видимо повдигнат.
Предни крайници При поглед отпред – прави и успоредни, с косо поставени, добре замускулени лопатки. Ъглите на ставните съчленения са леко отворени. Подрамената са прави, силни и мускулести. Метакарпусите са почти отвесни.
Задни крайници При поглед отзад поради мощната мускулатура на таза и крупата доберманът изглежда закръглен и широк. Краката са прави и успоредни. Бедрата са дълги, широки и добре замускулени. Подбедрата са средно здрави, като образуват с метатарзуса ъгъл 140°.
Лапи Къси, овални, с плътно прибрани пръсти, къси и тъмни нокти.
Опашка Високо поставена, обикновено се купира късо след първите два прешлена. Носи се високо.


ДОБЕРМАН-0ДОБЕРМАН-1