БРИАР, – FCI № 113

синоними: Briard, Berger de brie, Brie Sheepdog, Schaferhund der Brie
произход – Франция
размери
FCI AKC KC
ръст 62–68 см 58,5–68,5 см 62–68 см
56–64 см 56–65 см 56–64 см
История Както при много породи с древен произход, историята на бриара също е обект на предположения и догадки. За името є съществува и старинна легенда. Живелият през ХIV в. знатен г-н Обри де Мондидие бил убит и тялото му заровено в гората пред очите на неговото куче, което по-късно довело приятелите на стопанина си на местопрестъплението и издало неговия убиец – Макер. Кралят заповядал на Макер да се бие с кучето на убития и в този двубой кучето победило, отмъщавайки за любимия си стопанин. В негова чест бил издигнат паметник в град Монтаржи. Кучето, изобразено на паметника, повече прилича обаче на хрътка, отколкото на бриар, пък и е по-логично знатният господин да е притежавал хрътка, а не селско куче от ферма. Но легендата си остава легенда. Истината е, че това куче не е създадено в областта Бри, чието име носи. Най-вероятно неговите предци са твърдокосмести азиатски кучета, пренесени в Европа при масовите преселения на племена и народи. Смята се, че бриарът и босеронът имат общ предшественик и се отличават само по козината. До края на ХIХ в. те били описвани общо като френски овчарки и не били отделени като различни породи. Според едно описание на абат Розе от 1809 г. предците на бриара изглеждали така: "В равнините, където не се безпокоят от нападението на вълци, овчарката, известна повече като "кучето бри", служи повече като пастир, отколкото като пазач. И на ръст тя е по-малка от кучетата пазачи. Ушите є са къси и прави, а опашката – насочена назад или извита нагоре, а понякога и виси надолу. Козината е дълга по цялото тяло. На цвят е предимно черна. И не с красота това куче ще те грабне, защото такава липсва, а с многобройните си умения и усърдие."
Първият бриар бил записан в развъдната книга за френските кучета през 1885 г., а 3 години по-късно кучето Санжен получило на изложбата в Париж първа награда и златен медал от министъра на селското стопанство. През 1897 г. бил приет и първият стандарт на породата.


Общ вид Подвижно куче със здрава и гъвкава мускулатура и пропорционално телосложение.
Тип поведение Спокойно, уравновесено, без признаци на агресия или боязливост куче.
Цвят Допустими са всички еднотонни цветове без белия и кестенявия. Предпочитат се тъмните цветове. Не трябва да се бърка двуцветната окраска с оттенъка на основния цвят по върховете на космите, където пигментацията е по-слаба. Този оттенък, малко по-светъл от основния цвят, трябва да бъде в тон с него. Рижият цвят трябва да бъде еднотонен и ярък.
Космена покривка Козината е вълниста, дълга и суха (наподобяваща козината на козата), с лек подкосъм.
Глава Голяма, дълга, със силно изразен стоп. Челната част е леко закръглена. Муцуната е правоъгълна, дълга колкото черепната част. Козината по главата образува "брадичка", "мустаци" и "вежди", които леко покриват очите. Носната гъба е голяма, квадратна, винаги черна, непокрита от козина.
Уши Високо поставени (желателно е да са купирани и прави). Достатъчно къси даже в своя естествен, висящ вид. Дължината на некупираното ухо е равна на половината от дължината на главата или малко по-малко. Ушите са широки, покрити с дълга козина.
Очи Големи, закръглени, с тъмен цвят. Изражението им е умно и спокойно. Очи със сив цвят при сиво оцветени кучета не намаляват оценката.
Зъби Големи, бели, с ножична захапка.
Шия Високо поставена и мускулеста.
Гърди Широки и дълбоки, стигат до лактите.
Холка Добре развита и мускулеста.
Гръб Прав, широк и здрав.
Поясница Къса и мускулеста.
Крупа Достатъчно широка, закръглена, с плавен наклон назад.
Корем Умерено повдигнат.
Лапи Силни, закръглени, с еластични възглавнички и прибрани пръсти. Ноктите са черни. На задните лапи има два допълнителни пръста. Куче само с един допълнителен пръст, дори и това да е единственият му недостатък, не може да получи добра оценка и се изключва от разплод. Допълнителните пръсти задължително трябва да имат фаланги и да са разположени възможно по-ниско.
Опашка Дълга, стигаща до скакателната става или по-надолу, но не повече от 5 см. Покрита с гъста козина. Краят е извит.


БРИАР