БЕРНСКО ПАСТИРСКО КУЧЕ, – FCI № 45

синоними: Berner Sennenhund, Bernese Mountain Dog,
Bouvier bernois
произход – Швейцария
размери
FCI AKC KC
ръст 64–70 см 64–70 см 64–70 см
58–66 см 58–66 см 58–66 см
тегло 35–40 кг
История Тази порода е най-известната от групата на швейцарските пастирски кучета. Произходът є, както и на останалите членове на групата, се свързва с молосовите кучета на римляните, които остават по тези земи след походите на римската армия. Под влияние на местните условия се оформят няколко типа, които по-късно дават началото на швейцарските пастирски породи, една от които е и бернското куче.


Общ вид Едро куче с компактно и мускулесто тяло и здрави кости. Главата е масивна, с широк череп и мощна муцуна. Ушите са високо поставени и клепнали, с V-образна форма. Очите са неголеми, с бадемовидна форма и тъмно оцветени. Шията е мускулеста и здрава. Гърбът и поясницата са къси, широки и мускулести. Крупата е широка и леко заоблена. Гръдният кош е дълбок и широк. Крайниците са със здрави кости и обемна мускулатура. Ъглите при ставните съчленения са умерено изразени. Козината е средно дълга, с добре развит подкосъм. Оцветяването е характерно – черно, с червено-кафяви подплащници и бели петна, разположени на строго определени места: бяла ивица от челото към муцуната, по шията и гърдите, в дисталната част на крайниците и върха на опашката.


БЕРНСКО ПАСТИРСКО КУЧЕ