АМЕРИКАНО-КАНАДСКО БЯЛО ОВЧАРСКО КУЧЕ

синоними: Amerikanisch-Кanadischer Weisser Shaferhund, Weisser Deutscher Schaferhund, White German Shepherd
произход – Германия, САЩ, Канада
размери
ръст 60–66 см 55–61 см тегло 30–40 кг 25–35 кг

История Когато през 1882 г. барон v. Knigge представя на изложба в Хановер сиво-белия Kirasz и белия Greif, той едва ли си е представял, че един век по-късно неговите кучета ще бъдат основание за спор, колко истинска е бялата немска овчарка. Така или иначе, Greif е първото чисто бяло немско овчарско куче, документирано в историята на породата. Неслучайно в първия стандарт е отбелязано, че е допустим сиво-бял цвят, както и бели петна. Очевидно и създателят на породата Max v. Stephanitz няма нищо против белите кучета, защото в изданието на монографията си за немската овчарка "Der Deutsche Schдferhund in Wort und Bild" от 1921 г. публикува снимката на Berno v. d. Schneewiese – бяла овчарка, директен потомък на Horand v. Grafrhat. Едва през 1933 г. Обединението за немски овчарски кучета в Германия изключва белите овчарки от селекция.
По-късно историята на бялата немска овчарка се свързва предимно със Северноамериканския континент. Там през 1917 г. The American Kennel Club (AKC) регистрира първата бяла немска овчарка от развъдника на г-жа Ann Tracy от Ню Йорк. Следват години, в които популярността на белите кучета расте, и през 1964 г. в Сакраменто група любители на белите немски овчарки основават първия клуб за бели овчарки в света. Само 4 години по-късно, през 1968 г., Ей Кей Си дисквалифицира белите овчарки и забранява участието им в изложби. Това обаче не пречи интересът към тези кучета да расте. През 1971 г. и в Канада се създава клуб на любителите на белите овчарки. Това е може би причината в Европа да наричат тези кучета често американо-канадски бели овчарки. В тяхната истинска родина – Германия, през 1982 г. е създадено Обединение за бели овчарски кучета (Weisse Schдferhunde Verein e. V.), а през 1991 г. в Швейцария е приет стандарт на бялото овчарско куче.
Генетична природа на типа Тъй като белият цвят е основната отлика на този вътрепороден тип на немската овчарка, предполагаме, че генетичният механизъм на унаследяване на окраската представлява особен интерес.
Цветът на бозайниците, в това число на кучетата, зависи от наличието на два основни типа пигменти. Еумеланин , определящ черния цвят на кожата и космите, и феомеланин , придаващ жълт, риж и кафяв цвят на кожата и космите. (Тук трябва да се спомене една широко разпространена заблуда сред любителите на немската овчарка у нас. Мнозина смятат, че с даването на каротин под формата на изсушени моркови могат да направят по-интензивен рижия цвят на своите кучета. Това е невъзможно, защото каротините не участват във формирането на окраската при бозайниците.)
Разпространението на тези пигментни вещества се намира под пряк генетичен контрол. Белият цвят при немската овчарка зависи от два или три алела от C-серията:
С – отговорен за синтеза на меланин;
сch – предизвиква частичен албинизъм, отслабва червения и черния цвят;
cd – определя бял косъм с тъмни очи и нос.
Казано с други думи, белите немски овчарки са с рецесивни хомозиготи, в космите на които липсва меланин, и те не са оцветени за разлика от тъмния, доминантен фенотип. Те имат меланоцити, които съдържат безцветни меланинови гранули, тъй като им липсва ензимът тирозиназа и не са способни да превръщат тирозина в меланин.


Общ вид Мощно, добре замускулено средно голямо куче със средно масивни кости, прави уши и елегантно хармонично телосложение.
Тип поведение Приятелски настроено към хората, които познава. Лоялно и любвеобилно, но недоверчиво към непознатите. Лесно се поддава на обучение.
Цвят Бял. Предпочита се без всякакви оттенъци.
Космена покривка Средно дълга или дълга, добре прилепнала към тялото. Добре развит подкосъм с твърди и плътни покривни косми. Муцуната, лицето, ушите и предната страна на крайниците са покрити с къса козина. По шията и задната част на крайниците козината е малко по-дълга. Леко вълнистата твърда козина е допустима.
Глава Здрава, суха и пропорционална на тялото. Погледната отгоре и отстрани – елегантно стесняваща се към носа. Линиите на челото и на муцуната са успоредни. Черепната част е леко закръглена, със забележима медиална бразда. Стопът е плавен. Муцуната е масивна, средно дълга. Горният и долният профил на муцуната са леко конвергиращи в посока на носа. Устните са сухи, плътно прилепнали, черни.
Уши Високо поставени, прави, с леко заоблени върхове, покрити с къса козина.
Очи Средно големи, с бадемовидна форма, с тъмнокафяв или черен цвят.
Зъби В пълен комплект, здрави и добре развити. Захапката е ножична.
Шия Средно дълга, добре замускулена, с широка основа и елегантна арковидна извивка на горния профил, без кожни гънки.
Гърди Не твърде широки, дълбоки – около 50 % от височината при холката, с овална форма.
Холка Добре развита, забележима, плавно свързана с гърба и шията.
Гръб Прав, здрав и добре замускулен.
Поясница Къса и мускулеста.
Крупа Дълга, средно широка, поставена почти хоризонтално, деликатно заоблена към опашката.
Корем Стегнат. Долната линия е деликатно повдигната.
Предни крайници Прави при поглед отпред и добре заъглени при поглед отстрани. Лопатките са дълги и добре замускулени. Рамената – пропорционално дълги и мускулести. Подрамената са дълги и прави. Метакарпусите са здрави и леко наклонени.
Задни крайници Прави и успоредни при поглед отзад, поставени немного широко, адекватно заъглени при поглед отстрани. Бедрата и подбедрата са средно дълги, със здрави кости и добре замускулени. Скакателната става е мощна и добре заъглена. Метатарзусите са средно дълги и прави. Допълнителните пръсти се отстраняват.
Лапи С овална форма, като задните са малко по-дълги от предните. Пръстите са прибрани и сводести. Стъпалните възглавнички са здрави и черни. Ноктите са с тъмен цвят.
Опашка На дължина достига до скакателната става, като в спокойно състояние стои отпусната надолу или с лека саблевидна извивка в последната є трета. При движение се носи по-високо, но никога над линията на гърба.


АМЕРИКАНО-КАНАДСКО БЯЛО ОВЧАРСКО КУЧЕ