СКАЙТЕРИЕР

FCI №
75
Произход
Великобритания
Синоними
Skye Terrier, Terrier de l’ile de Skye
Размери и тегло
FCI AKC KC
ръст около 25,5 см идеално 25,5 см идеално 25–26 см
идеално 23,75 см идеално 24 см
тегло 10–12 кг
История
Повече от четири века този симпатичен териер гордо символизира островите Скай, разположени на северозапад от Шотландия. За него пише в знаменития си труд "Английските кучета" д-р Йоханес Каюс, основател на колежа Каюс към университета в Кеймбридж и придворен лекар на Едуард VI, кралица Мери и кралица Елизабет. В края на ХIХ в. скайтериерът е най-известен от всички породи териери, но се различавал от съвременните представители на породата. Тогава кучетата били по-дребни, около 6–7 кг, с по-малка глава, с клепнали и не така добре окосмени уши. Сега любителите на породата са чувствително по-малко, но за сметка на това ентусиазмът им е висок.
Общ вид
Късокрако, пъргаво и силно куче със здрави кости и добре развити мускули. Дължината на тялото му е 2 пъти по-голяма от височината при холката. Главата е дълга и мощна, с умерено широк череп, стесняващ се към муцуната. Стопът е плавен. Муцуната е умерено запълнена, мощна, със силни челюсти. Носната гъба винаги е черна. Очите са средно големи, кафяви на цвят, с интелигентен израз. Ушите са симетрични и красиво окосмени. Те могат да бъдат прави или клепнали. Правите уши са средно големи, високо поставени. Клепналите уши понякога са малко по-големи и поставени по-ниско, прилепнали към черепа. Шията е дълга, арковидна и се носи високо. Горната линия е права. Гърдите са дълбоки, с овална форма. Опашката е дълга и добре окосмена. Предните крайници са къси, мускулести и колкото е възможно по-прави. Лапите са големи, издължени, с твърди стъпални възглавнички и черни нокти. Задните крайници са силни, къси и мускулести, добре заъглени, при поглед отзад – успоредни. Лапите са както при предните крайници. Козината е твърда, права и гладка, дълга около 14 см. Подкосъмът е къс, гъст и мек. Оцветяването е черно, синьо, тъмно- или светлосиво, сребристо, жълто-кафяво или кремаво. Трябва да се отбележи, че цветът на малките кученца може да бъде много по-различен, отколкото на възрастните, и за истинското оцветяване може да се съди едва след 18-ия месец.