ВЪЛК, – Canis lupus Linnaeus, 1758

синоними: wolf (common, еuropean, grey, timber), Wolf (europaisch-asiatischer, schwarzer),
mittelrussischer Waldwolf, loup (commun, vulgaire)

Вълкът е най-едрият представител на род Canis и семейство Canidae. Дължината на тялото при възрастните животни достига до 160 см, а височината при холката – до 100 см. Теглото е до 81 кг, а кондилобазалната дължина на черепа – до 271 мм. Изключително здраво животно с масивна глава и остри прави уши. Дължината на опашката е около половината от дължината на тялото. Вътревидовата структура е богата, но и досега не е разработена напълно. Учените смятат, че в рамките на ареала има повече от 30 подвида.

Един от сигурните предци на домашното куче (според някои учени единствен предшественик). Еднаквият хромозомен набор – 2 N = 78, и свободната хибридизация между вълци и кучета, при която се получава фертилно поколение, правят вълка най-вероятния предшественик на кучето. Някои автори смятат, че и други представители на семейството е възможно да са участвали в по-ранните етапи на одомашняването и породообразуването. Съществува хипотеза, според която кучето произхожда от отделен вид дребен вълк – Canis Volgensis, M. Pavlova, 1931, който е бил одомашнен и вероятно по-късно кръстосван със сивия вълк.

150-0150-1150-2