произход – Франция

размери

ръст 43–46 см

История Това куче е френският вариант на италианското лагото. Името му подсказва неговото основно предназначение – търсенето и намирането на деликатесните подземни гъби трюфели. Смята се, че предците на труфльора са испанските пуделоподобни кучета, с които е ловувал край Стоунхендж испанецът Джон Стоун в началото на ХVII в. Смесвайки се с много други породи и загубвайки ловното си предназначение, испанските пудели намират спасение в любовта на хората към кулинарните удоволствия, едно от които били и трюфелите. Благодарение на новото си амплоа техните наследници оцеляват, превръщайки се във високоспециализиран тип. Кучетата, подготвяни за "лов" на гъби, се учат да не обръщат никакво внимание на дивеча и са в състояние да подушат трюфелите от доста голямо разстояние.

Общ вид Твърде сходно с пудела и по-скоро със стария тип пуделообразни кучета. Окраската е бяла със светли жълто-кафяви или по-тъмни петна.

най-малко 65 см

най-малко 62 см

Тази порода е създадена в степите на Таврическа губерния в Русия, като началото е било в края на 18 век. Тогава от Испания били внасяни тънкорунни овце и заедно с тях кучетата, които придружавали стадата. Тези дребни астурийски овчарки се оказали неподходящи за нуждата на руските овцевъди от силно куче, което да помага при управлението на стадото, но и да може да го охранява от вълци. Това накарало овчарите да кръстосват испанските кучета с развъжданите по това време татарски овчарки и кримските хрътки. В подкрепа на това предположение е появата на твърдокосмести хрътки, за които П.Ермолов смята, че носят кръв от овчарките. В книгата си "Псовая охота" – 1846 г., Н.Реут, нарича тези хрътки "барак" (от татарското "барак" – дългокосмест, рошав). Най-добрите кучета се отглеждали в стопанството Аскания -Нова и те именно послужили като основа за възстановяването на породата след Гражданската война. Бил създаден държавен племенен развъдник в град Джанкое през 1933 г. и скоро били получени нови линии. За най-добра се смятала линията на разплодника Ураган, която дала много ценни производители използвани в редица стопанства на Крим и Украйна. Първата изложба за южноруски овчарки през 1939 г. в Симферопол показала бързия прогрес на породата и демонстрирала голям брой еднотипни и качествени кучета.

Стандарт на южноруската овчарка

Южноруските овчарки са кучета над средния ръст, здрави, злобни, недоверчиви към непознати, леко приспособяващи се към различни климатични условия.

тип конституция – Здрав и здраво-сух, с масивни кости и силна мускулатура.

особености на поведението – Типът висша нервна дейност е силен, уравновесен, подвижен. Преобладаващата реакция е отбранителна, в активна форма.

полов тип – Добре изразен. Мъжките са мъжествени, по-едри и масивни от женските.

Космена покривка Козината е дълга (10 – 15 см), груба, гъста, леко вълниста.С еднаква дължина по главата, крайниците, тялото и опашката. С добре развит подкосъм.

цвят – Най-често бял, а също бял с жълтеникави оттенъци, жълтеникав, сивкав с различни оттенъци, бял и сив със слабо изразена петнистост, сиво-петнист.

Глава Удължена, умерено широка в черепната част, със силно развит задтилен издатък и скулови дъги. Стопа е загладен. Носната гъба е голяма и черна.

Уши Малки, висящи, с триъгълна форма.

Очи С овална форма, хоризонтално поставени, тъмни, със сухи плътно прилепващи клепачи.

Зъби Бели, големи, плътно прилягащи един към друг. Резците в основата си са разположени в една линия. Захапката е ножична.

Шия Суха, мускулеста, умерено дълга, високо поставена.

Гърди Умерено широки, дълбоки.

Корем Умерено повдигнат.

холка – Забележима, но не висока.

Гръб Прав и здрав.

Поясница Къса, широка и изпъкнала.

Крупа Широка, почти хоризонтално поставена. Височината при кръстеца е равна на височината при холката. Допуска се височината при кръстеца да е с 1 – 2 см. повече от височината при холката.

Опашка В спокойно състояние е отпусната надолу и стига до скакателната става. Краят е завит в полукръг. Често последните два-три прешлена срастват.

Предни крайници При поглед отпред са прави и паралелни помежду си. Дължината на краката до лактите е малко повече от половината от височината на кучето при холката. Ъгълът на раменната става е около 100о. Подрамената са прави. Метакарпусите са широки, здрави, дълги и леко наклонени.

Задни крайници При поглед отзад са широко поставени, паралелни помежду си. Бедрата са дълги и мускулести. Подбедрата са дълги, косо поставени. Скакателните стави са сухи, плоски, с добре изразени ъгли. Метатарзусите са здрави, дълги, леко наклонени.

лапи (предни и задни) – С овална форма, големи, засводени, покрити с дълги косми.

движения – Свободни, с размах. Най-характерен е тежкия тръс и галоп. При движение в тръс крайниците се движат праволинейно с известно приближаване на предните крака към средната линия. Ставите се разгъват свободно.

дисквалифициращи пороци – Всички отклонения от ножичната захапка. Крипторхизъм, едностранен или двустранен. Недоразвит семенник. Къса и права козина. Всички цветове не посочени в стандарта. Липса на един от резците или един от кучешките зъби. Липса на един от третите или един от четвъртите предкътници или един кътник.

Южноруска хрътка

синоними:

южнорусская борзая,

степная борзая,

Ahk – Taz – eet,

South Russian Steppe Hound

произход – Русия

размери 62 – 70 см

3 – 4 см по-ниско

История Тази местна порода от южните степни райони на Русия се образувала от стихийното кръстосване на няколко породи: казахската тази, горска хрътка, кримска хрътка и хортая. Отличителен признак на породата са висящите уши. Като млада порода тя няма все още добре консолидиран тип. Според К. М. Есмонт в породата се наблюдават три типа: лек тип (63-66 см при холката), среден тип, със същата височина, но по-масивен и едър тип (67-72 см при холката), получен от вероятното кръстосване с борзая. Основен отличителен признак на южноруската хрътка са висящите уши.

Общ вид Куче над средния ръст, със здрав и сух тип конституция.

Тип поведение Уравновесен, подвижен, добре развита зрителна реакция. Типичен алюр при търсенето на дивеча – скъсен тръс, даже ходом, при преследване – кариер.

Цвят Бял, черен, тъмно риж, жълтеникав във всички оттенъци, както едноцветен, така и петнист и тигров. Допустим е по-тъмен тон на муцуната, ушите и долните части на крайниците. При всички цветове са допустими подплащници с риж или сивкав тон. Носната гъба е черна, но при общо светло оцветяване е допустима кафява носна гъба.

Космена покривка Покривният косъм е прав, с дължина от 2.5 см през лятото до 4.5 см през зимата и покрива цялото тяло. По главата и предната част на краката е малко по-къс. По ушите и долната част на опашката е удължен. Между пръстите на лапите расте твърд косъм, образуващ къса "четка". Подкосъмът през зимата е гъст.

Кожа, мускулатура и кости – Кожата е плътна, тънка, еластична, без рехава съединителна тъкан и без гънки. Мускулатурата е суха, много добре развита, особено по бедрата. Костите са здрави.

Глава Суха, при поглед отгоре – клиновидна. Удължена, с умерено широка черепна част. Задтилният издатък е умерено изразен. Стопът е плавен, слабо изразен. Муцуната е заострена, с права горна линия или се допуска леко изгърбване. Устните са тънки, плътно прилепнали към челюстите.

Уши Средно големи, висящи, поставени над или на нивото на очите. Триъгълни, с тъпо закръглени краища.

Очи Големи, овални, косо поставени, кафяви или тъмно кафяви. Клепачите са тъмни, независимо от окраската.

Зъби Добре развити, бели. Захапката е ножична.

Холка – Добре изразена.

Гръб Прав.

Поясница Леко изпъкнала.

Опашка Дълга, саблевидна, обикновено с извит като кука край.

Ягдтериер – FCI № 103

синоними:

Немски ловен териер,

Deutscher Jagdterrier,

German Hunting Terrier,

Terrier de chasse allemand

произход – Германия

размери FCI

33 – 40 см

7,5 – 10 кг

История Създаването на породата започнало през 20-те години на ХХ век с идеята на ловци от околностите на Мюнхен да създадат свой тип работно куче с качества и екстериор, съответстващи на собствената им представа за този тип ловни кучета. Като изходен материал те избрали добре работещите фокс териери с преобладаващо черно-кафяв цвят. Така кучката Huntsmans Hussie била заплодена с внесения от Англия фокс териер Еlectric Whire и те станали основоположници на новата порода. Развъждането продължило в рамките на създадената от тях семейна група, което обаче не донесло очакваните резултати и се наложило два пъти да бъде вливана кръв от староанглийския териер (Old English Terrier). Така се получил прототипът на съвременния ягдтериер. Някои автори смятат, че в жилите на ягдтериера тече кръв и от лейкланд териера. А други направо сочат различни предци на породата. Слимак и Духай смятат, че ягдтериера е получен при кръстосването на уелския териер и фокс териера, като по-късно е добавена кръв от едно от лекия тип гончета.

Общ вид Малко, пъргаво и компактно куче, излъчващо внимание, решителност и смелост. Притежава вродена злоба към хищниците.

Тип поведение Жив и темпераментен.

Цвят Основният цвят е черен, черно-сив или тъмно кафяв с кафяво-червено-жълти подплащници. Допустима е светла или тъмна маска, а така също и малко бяло на гърдите и пръстите.

Космена покривка Срещат се гладкокосмести и твърдокосмести екземпляри, както и междинни форми, но всички те се оценяват заедно на изложбения ринг. Козината е права, гъста и твърда, гладка, но не къса.

Кожа, мускулатура и кости – Кожата плътно покрива цялото тяло, без да образува гънки. Мускулатурата е суха. Костите – здрави.

Глава Черепната част е плоска, по-широка между ушите, отколкото при фокс териера. Муцуната е мощна, малко по-къса от черепната част, с добре развита горна и долна челюст. Носната гъба е черна, но при кафявите екземпляри се среща и кафява на цвят.

Уши Високо поставени, не много малки, с V-образна форма, не плътно прилегнали.

Очи Малки, дълбоко поставени, тъмни на цвят, с плътно прилепнали клепачи.

Зъби Здрави. Захапката е ножична.

Шия Не много дълга, дебела, поставена достатъчно високо, с остър преход към рамената.

Гърди Дълбоки и изпъкнали.

Холка – Добре развита.

Гръб Прав и мускулест, не много къс.

Поясница Къса, права и мускулеста.

Крупа Мускулеста и дълга.

Корем Стегнат, леко прибран.

Предни крайници При поглед отпред – прави и успоредни. Лопатката е дълга, косо поставена, добре замускулена. Костите са по-скоро здрави, отколкото нежни.

Задни крайници Бедрата са дълги, мускулести, с добре изразени ъгли на ставните връзки. Скакателната става е здрава, ниско поставена. Костите са здрави.

Лапи Предните често са по-широки от задните, но с достатъчно добре събрани пръсти.

Опашка Високо поставена, повдигната по-скоро косо, отколкото вертикално нагоре.

Ямтхунд/шведско лосово куче – FCI № 42

синоними:

Jamthund,

Swedish Elkhound,

Schwedischer Elchhund,

Chien d’elan suedois

произход – Швеция

размери FCI

58 – 63 см

53 – 58 см

тегло 25 – 30 кг

История Смята се, че тази порода е по-едра разновидност на норвежкото лосово куче, резултат от желанието на шведските ловци да имат по-едър помощник в лова. Името є е свързано с името на провинция Емтланд, разположена в Средна Швеция, на границата с Норвегия. Като самостоятелна порода тя съществува сравнително отскоро, едва от 1946 г. Според някои шведски кинолози емтхунда носи в себе си кръвта на западно-сибирската лайка. За доказателство те сочат външното сходство и особено формата на главата. И наистина запазените стари снимки показват известно подобие на стария тип емтхунд със западно-сибирските лайки. Трябва да се признае обаче, че съвременният тип на тези кучета е далече от западно-сибирските лайки. С това се съгласяват и шведските кинолози, считайки че заради неправилен поглед върху селекцията емтхунда в последните десетилетия е загубил много качества в сравнение със стария тип.

Общ вид Средно на ръст куче, здраво, но не тежко, с леко разтегнат формат.

Тип поведение Подвижно, енергично и в същото време спокойно.

Цвят От тъмно– до светло-сив. Бузите, муцуната, гърдите, долната част на крайниците и опашката са оцветени обикновено в кремаво, което е типично за породата.

Космена покривка Гъста и прилепнала към тялото. По долната част на опашката козината е гъста и равна, без подвис. Подкосъмът е с кремав цвят.

Глава Удължена, умерено широка между ушите, с не много изразени скули. Черепната част е леко заоблена. Стопът е изразен, но не рязък. Муцуната не е заострена и е малко по-къса от черепната част. Носната гъба е широка и черна.

Уши Сравнително големи, заострени и много подвижни. Височината им е по-голяма от широчината при основата.

Очи С овална форма и кафяв цвят. Погледът е внимателен и в същото време спокоен.

Тяло Малко по-дълго от височината при холката, с леко бъчвообразни гърди и умерено повдигнат корем. Крайниците са здрави, със закръглени лапи и добре изразени ъгли на скакателните стави.

Опашка Добре завита на колело и притисната към гърба или към страната.

Японски териер – FCI № 259

синоними:

Nihon Teria,

Mikado Teria,

Ojuki Teria,

Japanese Terrier,

Japonischer Terrier,

Terrier japonais

произход – Япония

размери FCI

30 – 37,5 см

История Предците на това малко известно куче били гладкокосмести фокс териери, внесени от Холандия и местни японски кучета, които били кръстосвани и в началото на ХVІІІ век се формирала новата порода. Тя се различавала от своите предшественици с по-дребния ръст и елегантни форми. Тези є качества я превърнали в предпочитан домашен любимец. Освен това обаче, малкото куче било използвано с успех при лова, където с удоволствие апортирало патиците и гъските, на сушата и от водата.

Общ вид Главата е средно голяма, умерено широка и леко заоблена. Муцуната е добре развита, с умерено изразен стоп. Очите са тъмни, а носната гъба и устните – черни. Шията е здрава, умерено дълга, леко арковидно изпъкнала в горната си част. Крайниците са добре балансирани и пропорционални на тялото. Козината е къса и гладко прилепнала към тялото. Малката, купирана опашка допълва общата хармония. Цветът е предимно бял с неголеми черни и жълто-кафяви петна.

Японски шпиц – FCI № 262

синоними:

Nihon Supittsu,

Japan Spitz,

Japonischer Spitz,

Spitz japonais

произход – Япония

размери FCI KC

30 – 40 см 30 – 36 см

25 – 35 см малко по-ниско

тегло около 10 кг

История Въпреки известната външна прилика, японският шпиц има твърде малко общо с американския ескимоски шпиц и това е принадлежността им с голямата група на северните шпицообразни кучета, но докато американското ескимоско куче произлиза от немския шпиц, то родоначалник на "японеца" е самоеда. Японските селекционери избирали по-дребните представители, поставяйки си за цел да получат умалено копие на родителската порода. Оформянето на типа започнало в края на ХІХ век и вече 100 години японският шпиц търси своето място в жестока конкуренция с другите декоративни шпицове.

Общ вид Типичен представител на северните шпицове. С компактно тяло, здрава мускулатура и весел характер. Главата е със средни размери, умерено широка, с леко закръглена черепна част. Муцуната е леко заострена. Ушите са малки, с триъгълна форма, островърхи и прави. Тъмните очи, черните клепачи, нос и устни, ярко контрастират със снежно бялата окраска. Козината е дълга, гъста и пухкава и добре покрива цялото тяло. Само по главата и предната страна на крайниците е къса, а по бедрата, задната страна на крайниците и опашката е по-дълга. На врата образува "грива". Опашката се носи с типичния за повечето северни кучета маниер – навита на гърба.