ТЕРВУРЕН, – белгийска овчарка – FCI № 15

синоними: Tervueren, Tervurense
произход – Белгия
размери
FCI AKC KC
ръст 60–66 см 60–65 см 61–66 см
56–62 см 55–60 см 56–61 см
тегло 28–35 кг
История Името на тази разновидност на белгийските овчарки произлиза от името на с. Тервурен, където живеел M. F. Corbeel. Този господин получил от жълто-кафявите Tom и Poes кучката Miss със същия цвят на козината. Тя била заплодена с черния Duc de Groenendael и от тази връзка се родил жълто-кафявият Milsart, който през 1907 г. станал първият шампион на породата тервурен. В началото кучетата не били изравнени по отношение на цвета на козината и всяка дългокосместа белгийска овчарка, която не била черна, била определяна като тервурен.


Общ вид Средно голямо, пропорционално развито куче, интелигентно и подвижно. То е създадено да живее и да работи на открито и климатичните условия не са проблем за него. Елегантните форми и изящната стойка определят впечатляващия външен вид на породата.
Тип поведение Вродената склонност на белгийската овчарка да охранява я превръща в безкомпромисен пазач на дома и семейството. Погледът є е жив и внимателен.
Цвят Тялото е наситено жълто-кафяво до махагоново. Козината е специфично двойно пигментирана – освен основния цвят на косъма към върха той чернее. За тервурена освен това е характерно с възрастта да потъмнява. При възрастните мъжкари това се изразява с по-силно потъмняване, преди всичко по холката, гърба и ребрата. Лицето има черна маска и ушите са напълно черни. Лице без черно е тежък дефект. Долната част на тялото, опашката и бричовете са кремави, сиви или по-светли. Опашката обикновено има тъмен или черен връх.
Космена покривка Козината е дълга, средно твърда, не копринена или прекалено твърда. Вълнистата или къдравата козина е нежелателна. Подкосъмът е добре развит. По главата, външната повърхност на ушите и предната част на крайниците козината е къса, а около шията, особено при мъжките, по задната страна на крайниците и по опашката е по-дълга.
Кожа Еластична, но плътно прилепнала по тялото. Видимите участъци са добре пигментирани.
Глава Елегантно моделирана, удължена, но без да е прекалено дълга. Скулите са добре замускулени, но не изпъкнали. Стопът е плавен, но видим. Черепната част е пропорционална на общия вид на главата, при поглед отпред е по-скоро плоска, отколкото заоблена. Дължината на муцуната е почти равна на дължината на черепната част или съвсем малко по-дълга. Основата є е по-широка и се стеснява постепенно към носа. В профил горната линия на муцуната и линията на челото трябва да са успоредни. Устните са тънки, добре прилепнали и тъмно пигментирани.
Уши Високо поставени, с триъгълна форма и здрави хрущяли, прави.
Очи Поставени нито много дълбоко, нито изпъкнали, средно големи, с тъмнокафяв цвят. Клепачите са черни. Погледът е жив, внимателен и интелигентен.
Зъби Добре развити, пълен комплект. Ножичната захапка се предпочита, но се допуска и клещовидната, която овчарите толерират.
Шия Мускулеста и суха, леко заоблена, с плавен преход към холката.
Гърди Немного широки, но дълбоки и просторни, без да са закръглени или плоски.
Холка Добре развита и мускулеста.
Гръб Прав, мускулест и пропорционално широк.
Поясница Къса, добре замускулена.
Крупа Мускулеста, леко наклонена.
Корем Мускулест и стегнат.
Предни крайници Прави, успоредни, със здрави кости и силна мускулатура. Раменната става образува ъгъл, осигуряващ перфектно движение. Подрамената са дълги и добре замускулени. Метакарпусите са добре развити, леко наклонени.
Задни крайници Прави и успоредни при поглед отзад. Бедрата са широки и мускулести. Скакателната става е суха и добре изразена. Метатарзусите са немного дълги, почти отвесни.
Лапи Кръгли, с добре прибрани пръсти и здрави черни нокти.
Опашка Добре поставена, като плавно продължава линията на гърба. На дължина достига до скакателната става. Носи се високо, но не и вертикално повдигната.


ТЕРВУРЕН, – белгийска овчарка