САНБЕРНАР, – късокосмест – FCI № 61

синоними: St. Bernhardshund kurzhaarig, Saint-Bernard Ў poil cort, Bernhardiner
произход – Швейцария
размери
FCI AKC KC
ръст 70–90 см мин. 70 см по-високите се
65–80 см мин. 63,5 см оценяват по-добре
История Съществуването на тези кучета е документирано още в края на ХVII в. Те били наследници на могъщите молоси с европейски произход, както и на неизброимата смесица между различните едри кучета за лов и охрана, дошли от Азия и претопили се в европейските си роднини. Името си санбернарът дължи на едноименния манастир, построен през ХI в. Славата си породата получила от прочутия Сан Бернар – Бари, който спасил 40 души от бялата смърт в планината. Първият клуб за санбернар е основан през 1884 г., а три години по-късно той е признат за национална швейцарска порода.


Общ вид Високо, мощно и импозантно куче с хармонично и мускулесто тяло.
Тип поведение Спокойно и добронамерено куче.
Цвят Основният цвят е бял, с по-малки или по-големи червено-кафяви петна, които, сливайки се, могат да представляват голям червено-кафяв плащ по гърба и слабините. Допуска се този плащ да бъде прекъсван от бели петна. Толерират се жълто-кафяв цвят, както и черно по тялото. Желателни са тъмни краища на главата. Гърдите, лапите, върхът на опашката, надлъжната ивица по носа и на челото, както и на врата трябва да са бели. Желателна е бяла яка, както и симетрично разположена тъмна маска.
Космена покривка Козината е гъста, гладка и плътно прилягаща. Бедрата и опашката са богато окосмени с по-дълги покривни косми.
Глава Масивна и широка, при поглед отстрани – леко изпъкнала. Задтилният издатък е умерено развит, а надочните дъги са подчертани. Кожата на челото образува бръчки, които са по-силно изразени, когато кучето е възбудено. Муцуната е къса, равномерно широка. Горните устни са силно развити и висящи, образуват широка дъга към носа. Носната гъба е широка, черна, с добре развити и отворени ноздри.
Уши Средно големи, високо поставени, широки, с триъгълна форма и заоблени краища. Задният им край е леко повдигнат, а предният – прилепнал към бузите.
Очи Дълбоко поставени, средно големи, по-светло- или по-тъмнокафяви. Предпочитат се прибраните клепачи. Допускат се малка гънка и леко виждаща се конюнктива на долния или горния клепач.
Зъби В пълен набор, силни. Захапката е ножична или клещовидна, но се допуска и презахапка, както и липсата на РМ 1.
Шия Мощна, мускулеста и поради това създава впечатление, че е къса.
Гърди Широки, умерено дълбоки, с добре извити ребра, стигат до лакътя или малко под него.
Холка Добре изразена.
Гръб Широк, мускулест и здрав.
Поясница Къса, широка и мускулеста.
Крупа Широка, здрава и леко наклонена.
Корем Леко повдигнат.
Предни крайници При поглед отпред – прави и успоредни. Лопатките са косо поставени, добре замускулени и прилягащи към трупа. Раменната кост е на дължина равна или малко по-къса от лопатката и ъгълът, който сключва с нея, не трябва да е много тъп. Лакътят е прилепнал. Подрамената са прави, със здрави кости, мускулести. Метакарпусите са широки, здрави и леко наклонени.
Задни крайници При поглед отзад – прави и успоредни, поставени достатъчно широко. Бедрата са широки и мускулести. Коляното не сочи нито навън, нито навътре. Подбедрото е сравнително дълго, косо поставено. Скакателната става е здрава, с немного силно изразен ъгъл. Метатарзусите са прави и вертикални.
Лапи Широки, с прибрани пръсти, със здрави, добре развити нокти. Допълнителните пръсти на задните крайници са допустими.
Опашка Дълга и тежка. Достига най-малко до скакателната става. В покой виси отпусната надолу или е с леко извит нагоре край. При възбуда се извива нагоре.


САНБЕРНАР, – късокосмест