МАЛИНОА, – белгийска овчарка – FCI № 15

синоними: Malinois, Mechelaar
произход – Белгия
размери
FCI AKC KC
ръст 60–66 см 60–65 см 61–66 см
56–62 см 55–60 см 56–61 см
тегло 28–35 кг
История Това е един от четирите типа белгийски овчарки, регистрирани от Еф Се И. Една от първите късокосмести малиноа, регистрирани в Кралското общество "Св. Юбер", била Шарлот, родена през 1891 г. и по-късно използвана като модел на породата от белгийския художник А. Clary. Породата носи името си от град Мехелен (фр. Malines), в чиито околности е била отглеждана и развъждана. В началото тези кучета не са изглеждали така, както ги познаваме днес. Имало е черни, сиви и петнисти животни, като основното внимание на стопаните е било насочено не към цвета и външния вид, а към работните качества. Това била причината да се кръстосват помежду им отделните разновидности с различен тип на косъма. И последиците могат да бъдат усетени и сега, когато в кучила от късокосмести кучета се раждат дългокосмести.


Общ вид Средно голямо, пропорционално развито куче, интелигентно и подвижно. То е създадено да живее и да работи на открито и климатичните условия не са проблем за него. Елегантните форми и изящната стойка определят впечатляващия външен вид на породата.
Тип поведение Вродената склонност да охранява превръща малиноа в безкомпромисен пазач на дома и семейството. Погледът є е жив и внимателен.
Цвят Основният цвят е наситено жълто-кафяво до махагоново, с черен оттенък на космите. Маската и ушите са черни. Долната част на тялото, опашката и бричовете са светложълто-кафяви, но прекалено светлият жълто-кафяв цвят по тялото е дефект. Допуска се малко бяло петно отпред на гърдите.
Космена покривка Козината е къса и достатъчно твърда, с добре развит подкосъм. Трябва да бъде много къса по главата, ушите и долната част на крайниците и е малко по-дълга около шията и по опашката.
Кожа Еластична, но плътно прилепнала по тялото. Видимите участъци са добре пигментирани.
Глава Елегантно моделирана, удължена, но без да е прекалено дълга. Скулите са добре замускулени, но не изпъкнали. Стопът е плавен, но видим. Черепната част е пропорционална на общия вид на главата, при поглед отпред е по-скоро плоска, отколкото заоблена. Дължината на муцуната е почти равна на дължината на черепната част или съвсем малко по-дълга. Основата є е по-широка и се стеснява постепенно към носа. В профил горната линия на муцуната и линията на челото трябва да са успоредни. Устните са тънки, добре прилепнали и тъмно пигментирани.
Уши Високо поставени, с триъгълна форма и здрави хрущяли, прави.
Очи Поставени нито много дълбоко, нито изпъкнали, средно големи, с тъмнокафяв цвят. Клепачите са черни. Погледът е жив, внимателен и интелигентен.
Зъби Добре развити, пълен комплект. Ножичната захапка се предпочита, но се допуска и клещовидна захапка, която овчарите толерират.
Шия Мускулеста и суха, леко заоблена, с плавен преход към холката.
Гърди Немного широки, но дълбоки и просторни, без да са закръглени или плоски.
Холка Добре развита и мускулеста.
Гръб Прав, мускулест и пропорционално широк.
Поясница Къса, добре замускулена.
Крупа Мускулеста, леко наклонена.
Корем Мускулест и стегнат.
Предни крайници Прави, успоредни, със здрави кости и силна мускулатура. Раменната става образува ъгъл, осигуряващ перфектно движение. Подрамената са дълги и добре замускулени. Метакарпусите са добре развити, леко наклонени.
Задни крайници Прави и успоредни при поглед отзад. Бедрата са широки и мускулести. Скакателната става е суха и добре изразена. Метатарзусите са немного дълги, почти отвесни.
Лапи Кръгли, с добре прибрани пръсти и здрави черни нокти.
Опашка Добре поставена, като плавно продължава линията на гърба. На дължина достига до скакателната става. Носи се високо, но не и вертикално повдигната.


МАЛИНОА, – белгийска овчарка