ДАКЕЛ, – стандартен – FCI № 148

синоними: Dachshund, Teckel, Dackel
произход – Германия
размери
FCI AKC KC
гръдна
обиколка над 35 см
тегло до 9 кг 7–14,5 кг 9–12 кг
История Любителите на тази порода дълги години са смятали, че корените є се крият далеч назад във времето, чак в Древния Египет. В стенописи, рисунки и скулптури от онова време те са откривали прототипа на любимата порода. Други смятат, че следи за произхода на дакела могат да бъдат открити в паметници на културата на ацтеки, гърци и китайци. Истината обаче е по-различна. Най-вероятно предците на дакела са кучетата, описани от Холмберг през 1700 г. и от Флеминг в книгата му "Съвършеният немски ловец", написана през 1719 г. В тези издания са показани и описани кучета, които, макар и в примитивен и грубоват вариант, напомнят твърде много за съвременния дакел. Всеобщо е мнението, че първата разновидност е била гладкокосместият дакел, макар че и в този случай някои специалисти имат друго становище – те смятат, че и трите варианта с гладък, дълъг и твърд косъм са се появили и развивали успоредно и независимо.
Твърди се, че дългокосместият вариант е получен чрез кръстоски със спаниели. Много по-вероятна е обаче хипотезата, че в основата му стои друга кръстоска, дала началото на немския вахтелхунд.
Първите сведения за твърдокосместия вариант датират от края на ХVIII в. Смята се за много вероятно този тип да дължи причудливия си външен вид на кръстоските, които са правени с териера дендидинмънт, скочтериера и вероятно със скайтериера и твърдокосместия фокстериер. Във всеки случай твърдият косъм е дал на дакела едно предимство – добра защита от студа, водата и при борбата с лисиците и язовците в техните дупки.
Като заключение може да се каже, че дакелът произхожда от ловните бракове през средновековието, от които в резултат най-вероятно на мутация и целенасочен отбор и подбор е създадено съвременното куче – типично ахондропластично джудже.


Общ вид Ниско късокрако куче с дълго, компактно и замускулено тяло. Главата се носи изправена гордо и предизвикателно. С приятелско изражение. Въпреки късите си крайници не е тромаво или непохватно.
Тип поведение Куче с уравновесен темперамент, без да е страхливо или агресивно, със силно развит ловен инстинкт.
Цвят Монохромен – Червеникав, жълто-червен, жълт, както и всички тези цветове със или без примеси на черни косми. Предпочита се чистият цвят, както и червеникавият, в сравнение с жълто-червения или жълтия. Белият цвят е нежелателен, но се допуска под формата на неголеми петна. Двуцветен – Наситено черен или кафяв и всеки от тях с рижи или жълти петна над очите, отстрани на муцуната, по гушата, от вътрешната страна на ушите, по гърдите, от вътрешната страна на краката, около ануса и от там – до почти половината на долната част на опашката. Ноктите и носът при черните кучета са черни, а при кафявите – кафяви. Допускат се малки бели петна, но са нежелани. Арлекин (тигров) – Основният цвят е винаги тъмен (черен, червен или сив). Предпочитат се светли петна с неправилна форма, които не трябва да са големи. Цветът на тигровия дакел е червеникав или жълтеникав, прошарен с тъмни ивици.
Космена покривка При стандартния дакел съществуват 3 варианта на космената покривка – късокосмест, дългокосмест и твърдокосмест.
Кожа, мускулатура и кости – Кожата е добре прилепнала, мускулатурата е добре развита, а костите – здрави.
Глава Гледана отгоре и отстрани, е удължена и пропорционална, постепенно стеснявайки се към върха на носа, без да е остра. Черепната част е плоска. Надочните дъги са изпъкнали. Стопът е плавен. Ноздрите са добре развити. Устните са твърди и добре прилепнали.
Уши Високо поставени, средно големи и закръглени. Не са тесни, нито островърхи, добре подвижни. Вътрешният им ръб прилепва добре към бузата.
Очи Средно големи, с овална форма, разположени симетрично, ясни и приветливи. Винаги блестящи независимо от цвета на козината, от червеникавокафяви до черно-кафяви. При арлекините (тигровите) се предпочита очите да не са стъкловидни, перлени или рибешки, макар че са допустими.
Зъби 42 на брой, силни и отлично прилепващи помежду си. Ножичната захапка се предпочита пред клещовидната.
Шия Достатъчно дълга и мускулеста, леко извита от горната страна, с плътно прилепнала кожа. Стойката е естествено изправена.
Гърди Погледнат отпред, гръдният кош е овален, а отгоре и отстрани има голям обем. Ребрата са леко насочени назад. С добре развита гръдна кост, която е толкова изпъкнала, че оформя отстрани леко очертани вдлъбнатини.
Холка Добре развита.
Гръб Прав и леко наклонен назад.
Поясница Добре замускулена, съразмерно дълга.
Крупа Леко наклонена.
Корем Леко прибран.
Предни крайници Със силно развита мускулатура и правилни ъгли. При поглед отпред са сухи и прави, с добре развити кости и насочени напред лапи. Лопатките са дълги, косо поставени, плътно прилепнали към гръдния кош. Разположението на лактите не е нито навътре, нито навън. Подрамената са къси, но с такава дължина, при която височината от пода до най-ниската точка на гърдите да е 1/3 от височината при холката. Трябва да бъдат възможно най-прави. Метакарпусите в профил не трябва да са нито прекалено прави, нито много наклонени.
Задни крайници С добре развита мускулатура, пропорционални на предните. При поглед отзад – прави и успоредни. Бедрата са достатъчно дълги и мускулести. Коленната става е широка, силна, с изразен ъгъл. Подбедрата не трябва да са прекалено къси, сключват прав ъгъл с бедрата и са силно замускулени. Скакателните стави са здрави и правилно заъглени. Метатарзусите са сравнително дълги и леко наклонени.
Лапи Предните лапи са с 5 плътно прибрани пръста, засводени, със здрави възглавнички и силни къси нокти. Задните лапи са с 4 плътно прибрани и засводени пръста.
Опашка Немного високо поставена. Явява се естествено продължение на линията на гърба. Допуска се незначителна извивка в последната трета от дължината на опашката.


ДАКЕЛ, – стандартен