ВЪЛЧЕ КУЧЕ НА СААРЛООС, – FCI № 311

синоними: Saarloos Wolfhond, Saarloos Wolfdog, Saarloos Wolfhund, Chien-loup de Saarloos
произход – Холандия
размери
FCI АКС КС
ръст 60–70 см
тегло 30–35 кг
История Идеята да комбинира ценните качества на вълка и на немската овчарка хрумнала на Леендерт Саарлоос още като студент по биология. Той смятал, че вълкът може да направи кучето по-издръжливо и здраво и да го предпази от някои заболявания. Затова в началото на 30-те години на ХХ в. той кръстосал една вълчица от зоологическата градина с мъжка немска овчарка и развъдната програма стартирала. Както можело да се очаква, голяма част от малките не били подходящи за целите, които си поставил Саарлоос, и били изключени от програмата. Тези обаче, които останали, наистина давали надежда. Бил получен втори вълк и кръвта му се смесила с тази на хибридите и други немски овчарки. Вълчото куче започнало да печели привърженици, а и не можело иначе, тъй като "оригиналният" му вълчи вид привличал окото, а физическата сила и издръжливостта го правели подходящо за работа. За съжаление Саарлоос не доживял, за да види успешния край на мечтата си. Той починал през 1969 г., шест години преди холандският Кенел клуб да признае вълчото куче на Саарлоос за отделна порода. По-късно то било регистрирано и в Международната федерация по кинология.


Общ вид Много подобно на вълк, сравнително едро куче. Черепът е умерено широк, постепенно стесняващ се от ушите към очите. Муцуната е масивна, с клиновидна форма. Ушите са по-големи, отколкото при вълка, и по форма са близки до тези на немската овчарка. Косъмът е средно дълъг, с добре развит подкосъм. Оцветяването е сходно с това на вълка – агути, вълчесиво или вълчесиво-кафяво. Допустими са малки бели петънца, обикновено по гърдите и пръстите.


ВЪЛЧЕ КУЧЕ НА СААРЛООС