АМЕРИКАНСКИ КОКЕРСПАНИЕЛ, – FCI № 167

синоними: American Cocker Spaniel
произход – САЩ
размери
FCI AKC KC
ръст 38–42 см идеално 38 см 36,25–38,75 см
идеално 35/36 см 33,75–36,25 см
тегло 10–12 кг
История Групата на спаниелите има стара и богата история. Още през 1368 г. се споменава за куче, наречено Spanyell, и това име става нарицателно за две групи кучета, разделени условно като земни спаниели (Land Spaniels) и водни спаниели (Water Spaniels). Земните спаниели били допълнително разделени според големината им, като кокерите и най-малките тойспаниели били отделени от по-едрите им събратя. По-късно тойспаниелите вероятно създали базата на английските тойспаниели (Кинг Чарлс и Кавалер Кинг Чарлс), а кучетата, наричани "Cocking spaniel", били основата на съвременния кокерспаниел в неговия английски и американски вариант. Английските кокери били представени в Съединените щати в началото на 80-те години на миналия век и там в резултат на специфичната селекция, която изменила типа, големината и оцветяването, бил създаден американският кокерспаниел.


Общ вид Американският кокер има добре балансирано, здраво и компактно тяло с фино изваяна глава, висока холка и права горна линия, наклонена към здравата и добре замускулена крупа.
Тип поведение Жизнерадостно, пъргаво и енергично куче, темпераментно и гальовно.
Цвят Черен – изцяло черен и черен с подплащници. Черният цвят трябва да бъде лъскав. Кафяви или червеникаво кафяви оттенъци са нежелателни. Допускат се малки бели петна на гърдите и/или на шията. Бели петна на което и да е друго място водят до дисквалификация. Всеки друг еднотонен цвят без черния – допустими са всички еднотонни цветове освен черния и тези цветове с кафяво-червени подплащници. Цветът трябва да бъде равномерен, като е разрешен малко по-светъл тон на покривните косми. Допускат се малки бели петна на гърдите и/или гърлото. Бели петна на което и да е друго място водят до дисквалификация. Смесена окраска (particoloured Variety) – два или повече ясно разграничени цвята, единият от които трябва да бъде бял, включително вариантите с кафяво-червени подплащници. Предпочита се подплащниците да се намират на същите места, както и при черното оцветяване и при другите еднотонни окраски. Ако площта на основния цвят е 90 % или повече, това води до дисквалификация. Кафяво-червени подплащници – цветът на тези петна може да варира от най-светлокремаво до най-тъмнорижо и площта им трябва да бъде до 10 % от общото оцветяване. Кучета, неотговарящи на това условие, се дисквалифицират.
При черните и всички останали еднотонни окраски с кафяво-червени подплащници тези петна се разполагат на определени места по тялото на кучето:
1) чисти кафяво-червени петна над всяко око;
2) от двете страни на муцуната и на скулите;
3) от вътрешната страна на ушите;
4) на всички лапи и/или на всички крака;
5) под опашката;
6) на гърдите (липсата им не се санкционира).
Кафяво-червени петна, които не се виждат ясно или са само загатнати, се наказват. Петната по муцуната, които се разширяват нагоре, и тези, които са слeти, също се наказват. Липсата на кафяво-червени петна при черните и останалите еднотонни окраски на споменатите по-горе места дисквалифицира кучето.
Космена покривка По главата – къса и нежна. По тялото – средно дълга, с достатъчно подкосъм, за да осигури надеждна защита. Ушите, гърдите, коремът и крайниците са покрити с украсяващи косми, добре развити, но не прекалено, за да не скриват истинските линии на кучето и неговите движения или да пречат на неговите функции като ловно куче. Структурата на козината е много важна. Тя е коприненоподобна, гладка или леко вълниста, като позволява лесно поддържане. Твърде обилната, къдравата или с памукоподобна структура козина се наказват.
Глава Пропорционална на останалите части на тялото. Черепната част е заоблена, но не прекалено и без никакъв признак на плосковатост. Надочните дъги са ясно очертани. Стопът е подчертан. Муцуната е широка и дълбока, с квадратни, симетрично развити челюсти. Горните устни са месести, достатъчно развити, за да покрият долната челюст. Дължината на муцуната е 1/2 от общата дължина на главата. Носната гъба е достатъчно голяма, за да е добре балансирана спрямо муцуната и лицевата част на главата, с добре развити ноздри, характерни за спортните кучета. Цветът є е черен при черните и черните с подплащници кучета. При останалите окраски тя може да бъде кафява, червеникавокафява или черна, колкото по-тъмна, толкова по-добре. Цветът на носната гъба съответства на цвета на ръбовете на клепачите.
Уши Поставени не по-високо от линията на долната част на очите. Дълги, покрити с нежна кожа и добре окосмени.
Очи Кръгли, но поради формата на клепачите изглеждат леко бадемовидни. Цветът на ириса е тъмнокафяв и колкото е по-тъмен, толкова по-добре.
Зъби Здрави и немного малки. Захапката е ножична.
Шия Достатъчно дълга, за да може носът лесно да достига земята. Мускулеста и без кожни гънки, здрава към раменете и се извива леко, изтънявайки към главата.
Гърди Дълбоки, като долната им част не е по-висока от нивото на лактите. Отпред са достатъчно широки, но не прекалено, че да пречат на свободното разгъване на предните крайници. Ребрата са дълги и добре извити.
Гръб Къс и здрав. Гръбната линия е леко наклонена в посока към крупата.
Предни крайници Лопатките са косо поставени, като образуват с раменната кост ъгъл около 90° и осигуряват достатъчно място за широката извивка на ребрата. Подрамената са прави и успоредни, със здрави кости и добре замускулени. Метакарпусите са къси и здрави.
Задни крайници Със здрави кости и мускули, добре заъглени. Бедрата са широки, с релефна мускулатура. При поглед отзад са прави и успоредни при движение и в стойка.
Лапи Големи, компактни и кръгли. Допълнителните пръсти могат да бъдат отстранени.
Опашка Високо поставена и се носи на нивото на линията на гърба или по-високо, но не отвесно както при териерите или отпусната до такава степен, че да издава страх. Когато кучето се движи, опашката трепти весело.


АМЕРИКАНСКИ КОКЕРСПАНИЕЛ