АЛАНО

синоними: Alano, Alano Espanol, Alan, Tambien llamado, Chato de Presa, Chato Salmantino, Perro de Torro,
Perro de Presa Espanol, Dogo de Burgos, Mastin de Jabalines, Alano de Carnicero, Mastin de Pelo Corto

произход – Испания

размери

ръст 58–63 см 55–60 см

тегло 35–45 кг

История Тази древна порода дължи името си на северноиранското номадско племе алани, което в периода I-V в. се преселва в Европа. Номадите водят със себе си и своите едри кучета, чиято кръв можем да открием в много от по-късно създадените догообразни породи. За алано пише още през 1350 г. крал Алфонсо ХI в своята "Книга за лова". През следващите векове заедно с конквистадорите алано покорява нови земи и дава началото на нови породи – кадебоу, канарското майореро, кубинския дог, бойното куче от Кордоба.

Някои специалисти смятат, че алано е идентично с испанското перодеторо, което се явява само по-тежка негова разновидност. Направените проучвания показват, че в Екстремадура, Кастилия, и долината Енкартасионес в Северна Испания живеят оригинални алано. ДНК анализът на 22 кучета от тази долина в университета на Кордоба е доказал, че това е порода, която се различава от останалите известни породи. Това обаче не пречи испанският булдог (перодеторо) да бъде разглеждан като разновидност на алано.

Общ вид Средно голямо, силно и смело късокосместо куче. Главата е масивна, със сравнително къса и широка муцуна. Ушите са широко поставени и клепнали. Често се купират. Шията е дълга и мускулеста. Гръдният кош е дълбок и достатъчно широк. Тялото е компактно и добре замускулено. Опашката е немного високо поставена и постепенно изтънява към върха. Покрита е с къси и гъсти косми. Крайниците са със здрави кости и добре изразени, релефни мускули. Козината е къса, гъста и гладка. Оцветяването е тигрово, червеникаво, жълто-кафяво, сиво и петнисто. Общият вид наподобява междинна форма на немски дог и боксер.