АКИТА, – FCI № 255

синоними: Akita, Akita Inu, Matagi Inu, Shishi Inu
произход – Япония
размери
FCI AKC KC
ръст 63–69 см 66–71 см 66–71 см
57–63 см 61–66 см 61–66 см
История Този едър и импозантен представител на шпицовете е чудесен символ на японската любов към кучето. Създадено на о. Хоншу в префектура Акита, откъдето произлиза и името му, това куче много скоро придобива специално значение в живота на японците. Те вярват, че кукла, изобразяваща акита и поднесена като подарък на родилка или болен, ще донесе здраве и щастие на този, който я получава. И въпреки всичко след ХVI в., когато Япония се отваря за европейската култура, с масовото навлизане на европейските породи японските кучета, в частност акита, били застрашени от изчезване. Едва през 1927 г. се учредява Akitainu Hozankai society, което има за цел запазването и възстановяването на породата. През 1931 г. японското правителство определя акита като "национален паметник" и "едно от японските национални съкровища" и тази грижа на държавата изиграва особена роля при възстановяването на породата. Особено нараства популярността є, след като светът узнава за историята на кучето Hachiko. Неговият стопанин, проф. Ейсабуро Уено, преподавател в Токийския университет, бил съпровождан всеки ден от своята акита Hachiko до железопътната спирка Шибуя. Кучето много скоро свикнало с времето, когато се прибирал любимият стопанин, и започнало да го чака на гарата. Докато една майска вечер на 1925 г. проф. Уено не слязъл от влака. Hachiko не можел да знае, че професорът е болен и много скоро умира в болницата. Всяка вечер по едно и също време той го чакал на гарата да се завърне. И така ден след ден в продължение на години. А когато остарял и движенията му ставали все по-трудни, той се заселил на гарата и продължил всяка вечер да посреща влака, с който се връщал неговият стопанин. И така до март 1934 г., когато смъртта слага край на надеждите му. Историята на вярното куче бързо се разнася из цяла Япония и хората, трогнати от безпределната му вярност, събират средства и построяват паметник, изобразяващ търпеливо чакащия Hachiko, скромен израз на заслужената почит и уважение към него и всички кучета.


След Втората световна война акита се разпространяват в САЩ и в резултат на селекционната работа на американските любители се появява американски тип акита, различаващ се от японския. През 1997 г. Еф Се И разделя акита на две породи – японска акита и голямо японско куче.
Общ вид Голямо мощно, излъчващо сила куче с тежки кости. С голяма масивна глава, дълбока муцуна, малки очи и прави уши. Опашката е плътно навита върху гърба и балансира общото впечатление от масивната глава.


Тип поведение Спокойно смело уравновесено куче.
Цвят Допустими са всички цветове, включително бял, тигров и петнист. При петнистите окраски петната трябва да са равномерно разположени, със или без маска на муцуната. Белите кучета нямат маска. Подкосъмът може да има различен цвят от покривните косми.
Космена покривка Дължината на козината по холката и гърба е приблизително 5 см и е малко по-голяма от дължината по тялото, с изключение на опашката, където козината е по-дълга и пухкава. Има добре развит и мек подкосъм.
Глава Масивна, но пропорционална на тялото, без кожни гънки. Черепната част е широка и плоска между ушите. Челюстите са квадратни и мощни. Муцуната е закръглена и добре запълнена. Дължината є се отнася към дължината на челото както 2:3. Стопът е изразен, но не прекалено. Носната гъба е голяма и черна. Кафяв цвят се допуска при белите акита, но черният е винаги за предпочитане. Устните са стегнати, черни.
Уши Характерни за породата. Прави, малки, триъгълни, със заоблени върхове и широка основа, поставени широко върху главата, но не твърде ниско.
Очи Малки, с триъгълна форма, дълбоко поставени, тъмнокафяви. Ръбовете на клепачите са черни и прилепнали.
Зъби Здрави, ножичната захапка се предпочита, но и клещовидната е допустима.
Шия Здрава и мускулеста, относително къса, постепенно разширяваща се към рамената.
Гърди Широки и дълбоки, добре извити ребра.
Холка Здрава и мускулеста.
Гръб Широк, прав и мускулест.
Поясница Къса, добре замускулена.
Крупа Широка, леко наклонена.
Корем Мускулест, умерено прибран.
Предни крайници Прави и с добре развити кости. Метакарпусите са наклонени под ъгъл 15О към вертикала.
Задни крайници Със здрави кости, широки и мускулести бедра и добре развити скакателни стави.
Лапи Кръгли котешки лапи с прибрани здрави пръсти.
Опашка Високо поставена и дълга, силно завита върху гърба или на една от страните.


АКИТА-0АКИТА-1